Пегасът на съвестта

Въртят се очите мои в рубинени калъчи
и тъмнина сумрачна бързо ги напуска.
Безсъние коварно люто ги замъчи,
кон крилат и черен бясно запрепуска.

Съвест моя,ти,която държиш ме в своя плен
разпусни сега ремъците твои твърди,
пегаса буен що прати ти за мен
небесата цепи вече с неуморните си гърди.

Аз веч` летя в захлас над музи и неволи
и тебе,съвест моя,пак слушам те сега.
Под мене остават греховете ми със зъберите голи,
грозно стърчащи на егоизма в снега.

Ей,съвест,съвест,ти като камбанен звън си,
звучиш ти винаги в греховния ми час,
не оставяш ме самичък,постоянно с мен си
и всичко ми припомняш с осъдителний си глас.

Затуй на крилете твои бих минал и през ада,
там над пламъците буйни на геенский огън
и макар сърцето мое с тебе винаги да страда,
аз знам:ще мина с теб през него,но ще изляза вън!

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандартен

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s