Спомен в прогресия

Беше време на студ.Душевен студ.И страх.
Атеизмът властваше нагло,почти демонично.
Малцина знаеха що е молитва или що е туй грях.
Малцина съзнаваха битието свое цинично.

Тогава спокойно не можех да вляза във храм.
Не можех молитва в унес да кажа.
Затуй,че бях вярващ трябвало аз да тъна от срам.
И никога наяве аз вярата си да не покажа.

По детски наивно съждения правих.
За всичко друго,но не и за Вярата в Бог.
С марксизма насила,но с идеализма на воля боравих.
И ето това днес да покажа го мога във блог.

Господи,но не аз,не аз във Тебе съм бил!
А Ти,Боже,в мене-в ума и сърцето!
Затуй всичко що съм в живота сдобил
днес с него ще сея на Вярата наша полето.

Онова поле,което у нас с години не бе то орано,
не бе то бранувано,нито пък сеяно.
Затуй днес за словосеячите никога не ще е рано
духовни мишци да напрегнат,та полето да бъде засяно.

Знам,Господи,знам,че Ти ще помагаш.
Не ще оставиш Ти никога Свойте чеда,
макар че Вярата Твоя Ти никому не я налагаш,
но в сърцата на всички оставяш Ти трайна следа.

Уж,Господи,далеч си Ти нейде в Небето,
а толкоз си близко до всеки от нас.
Мнозина за Тебе отварят душата,сърцето
и пеят те песни небесни в захлас.

Защото Ти от Вечност Си Бил
и в бъдното време ще бъдеш,
за някой си-кедър ливански,за други-бодил,
но в сърцата вярващи Ти ще пребъдеш!

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Носталгия

Виж, виж искри небето звездно.
Чуй как вятър в клоните звъни.
С живота гледам се подвеждно,
а дъждът не спира да вали.

Вали дъждът на тъжна есен,
мъгляви стават наште дни,
сърцето пусто-без слово, песен,
гърдите празни-без въздишки свидни.

Къде си,моя младост крепка?
Къде,къде  отиде вече ти?
Умора властно във очите трепка
и все по-често в тях струи.

Спомените като листа  и те окапват
от дървото на живота древно,
но те никому не се натрапват
и не смущават  с битието си безбедно.

А как живяхме само в радости и болка,
в бедност и богатство ний деляхме дни,
но на живота лагерната ролка
Чуй ,вече вие тя в последнини.

Да,годините текат си в злочестини и радост,
но животът в своя залез също е красив
нищо,че в краката няма вече младост,
нищо,че перчемът е напълно сив.

йерей Иван Илчев

Стандарт

Рецепта

 

В лоното на крепко себелюбие
кога попаднеш не тъжи-
ще го пребориш с дружелюбие,
иначе животът ти ще се стъжни.

Защото какво пък толкова е нужно
в него-нашия живот,
за да си живеем дружно,
братски ний да сме народ.

Една усмивка на лицето,
думи благи във уста,
да избягваме налагане проклето
и далече да държим злостта.

Това възможно е,когато
в сърце ни Любовта тупти,
с Надежда пък живее се богато,
а с Вяра,с Вяра живота ни спори.

йерей Иван Илчев

Стандарт

Разсъмване

Нощта прибира бавно своите воали,
пред нас денят разсъмва в тиха красота,
ушите ни улавят птичите вокали
и слънцето пак грейва от свойта висота.

Господи,дай ми думи много,та красотите Твои да възпея,
не,стихоплетец да не съм,ни еквилибрист на слово.
Венец от думи да плета тъй,както аз умея
и тези думи да тежат,подобно кюлчета олово.

Господи,дай ми Ти очи,с които да се зарея във безкрая,
делата Твои аз да виждам и в могъщата секвоя,и в малката тревичка
и тези красоти омайни с какво да ги сравня,освен със рая,
еднакво удивен от размерите на кита и работливата пчеличка.

А когато пък погледна в мене,там в сърцето
и в галактиката чудна на съзнанието мое,
както от пръските водни дъга заблестява в морето,
така очите мои заискряват от могъществото Твое.

Затуй Те моля,Господи,чуй ми Ти молбата
в часът последен на сетните ми дни,
подкрепи ми,подкрепи ми Ти  ръката,
та смирено кръст да сторя-за вечни бъднини!

йерей Иван Илчев

Стандарт

В храма

Обичам тихо в храма  да si влезна
и в дни на радост и от скръб обзет
в молитви благи tomitelno да чезна
пред Тебе,Господи и своя си обет.

И в здрачината тайнствена на храма
сред мирис на восък и тамян
да нищя  житейската си драма
със лик в горчиви сълзи  облян.

Знам,без Тебе,Господи,страданието ми ще е голямо,
без Тебе ще се чувствам още по-злочест,
а с Тебе винаги разбирам,че за разкаяние нивга не е рано,
защото без него скоро,много скоро ще останем си без чест.

Там винаги във храма в мене нова мощ се ражда
без болка,без вълнение,само с тих копнеж,
после постепенно Вяра силна се поражда
и неусетно бързо топи егоистичния ми скреж.

О,храме свят!Аз знам!Не ще изчезнеш ти през вековете.
Врагове си имал,ще имаш ги и занапред.
А вий,Христови войни,мечовете на орала си прековете,
за да тръгне пак от храма мирът Христов със неговия ред!
йерей Иван Илчев

Стандарт

Поклон

Дали аз бях в живота си смелчак?-
кога бях млад все това се питах,
поглаждах властно чер мустак
и на воля аз се скитах.

И исках в живота свой да съм добър стратег.
Но можех ли подобен дар от Бога да измоля,
щом в огледалото пред мен като човек
опиянен аз оглеждах се на воля?

Това бяха все въпроси,задавани дори насън,
а отговорите,отговорите не идваха веднага с тях,
но идвайки звучаха те със ясен звън,
макар в ония дни аз твърде млад да бях.

Ей,Господи,Ти отвори ми очите много рано
и проумях,скоро проумях на дните си проблема,
че всичко аз бих сторил,опрян на Твойто рамо,
че никога до Тебе не бих изпаднал във дилема.

Затуй сега към края трети на своите години,
години,що Ти изпълни ми с успех,
в които завиждаха ми и чужди,и роднини,
че от живота аз немалко взех.

Виж,виж,Господи!Как коленопреклонно днес Ти благодаря,
че в дните мои млади Ти стожер беше
и питам се сега що аз да Ти даря
затуй,че над живота мой тъй зорко бдиш и бдеше?

Поклон,поклон доземи аз винаги Ти правя,
без значение къде съм в този миг-
във храм,във дом или навън-навсякъде Те славя,
защото навсякъде,във всичко виждам Твоя лик!
Поклон!
йерей Иван Илчев

Стандарт

Брегове

Очите ми да Те съзрат тъй много искат,
готови са на всичко те за този миг,
ръцете ми,пламтящи в огън яко стискат
гръдта ми да не отрони стон,ни вик.

Пред погледа ми-спомен в цветовете на дъгата,
прехвъркват други като ято птици
и снемат от плещите ми товара-товара на тъгата,
тъй както южнякът разтопява жици.

Господи Иисусе,какво ли аз не съм готов да сторя
в тоз живот за мене от люлката ми щедър,
със сълзи на радост да напиша аз история,
а като житейски дълг да посея кедър.

И туй дръвче да расне в дните ми щастливи
и плод прекрасен изобилно да плоди,
със сянката си да засенчва мисли завистливи,
с клоните си здрави да привлича небесните води.

Водите,които ще отмият от мене греховете,
греховете,що сковали са моята душа
и чист ще ме отнесат те към бреговете,
бреговете на честта,които аз повече  дано да не руша.

йерей Иван Илчев

Стандарт