За или против евтаназията

Човешкият живот не допуска болестите и старостта да спрат движението му,защото за него те просто са като два бряга,а той,нашият живот е като пълноводна река,която се мие от тези брегове,но не се чувства затворена от тях,а винаги знае,че свободният й път е открит към безкрайността на океана,т.е.към вечния живот.А вечният живот е да се зареем във висините на онова учение,което ни запознава с Оня,Един Единствен Бог и неговата еманация-извечно пророкуваният,извечно очакваният и роденият под Витлеемската звезда,Този,Който има власт над живота и смъртта,а я има,защото има нещо съкровено от Отца Си-Любовта.Любовта,с която Той изгражда Своето Съвършенство и насочва погледа ни към него и ние от зората на своя живот до неговия залез вървим към това съвършенство,защото то минава през нея-Любовта,онази Любов,без която не можем-нелицемерната,истинска Любов.Защото точно с нея в сърцето,ако я има нашето Аз напуска тесния мир на личните интереси и навлиза в мира на другите,т.е заживява техния живот.Тогава то,сърцето ни не пази вече скъпернически своите блага.В тези мигове човек вече се отърсва от своето его и от материалните изисквания на живота.В тези мигове той е вече далече от делничните шумове и суета,той вече стои пред прага на Всевечната хармония на мирозданието и се изпълва с неговата красота.Тези са миговете,в които животът навлиза в своята трансцеденталност и се превръща в един блян,в едно естетическо съзерцание.Миговете,в които човек е съзерцателят,а светът-великото художествено произведение на Твореца.И тогава чрез нашето чувство за истина ние познаваме закона на творението,а чрез чувството за красота познаваме хармонията на Вселената.Когато пък схванем законите на природата ние ставаме съгосподари на нейните сили.А когато опознаем законите на нравствената си природа(но за съжаление това не е толкова лесно),тогава достигаме до господство над самите нас,опознаваме истината и тя ни прави свободни.А когато един ден стигнем до нея,нелицемерната любов чрез съвършената свобода на сърцето точно тази свобода ще ни даде сила да се пренесем в най-съкровените кътчета на нашата душа и да вкусим от безкористната й радост,присъща засега само на Бога.
Досега се реехме в слънчевите висини на богословската нравствена мисъл,но нека се потопим във водите на нашата действителност.Преди време по БНТ поставиха въпроса за евтаназията. Там една госпожа,видимо интелигентна,защото иначе добре подреждаше думите в изреченията,след като авторитетно заяви,че трябва да се одобри евтаназията,на въпроса на водещия-А не се ли намесваме в работата на Бога?,госпожата ехидно се засмя и каза:“Хм,Бог,глупости!Ако имаше Бог как можеше да гледа страданието и да го допуска до тях!“
Ето,приятели,дръзко,себично и тщеславно мислене и говорене!Но такива са хората на безверието и на тях през ум не им минава мисълта,че някой може да страда поради грешките на своя живот.Те чакат от Бога само добро и ако Бог допусне злото до тях,за тях Той е безмилостен и дори не съществува,защото те искат рая в живота си,но не виждат ада в сърцата си и не могат да се освободят от егоизма на своето безпардонно желание само да получават без никога да дават.Точно такива хора,когато в живота им стане трудно било поради болест или някоя друга тегота,идваща от някой техен близък,те са готови с две ръце да гласуват за евтаназията само и само да се отърват от този свой болен под претекст,че те милеят за него и не могат да гледат как той страда и се мъчи.Не,не за неговото страдание милеят те!А за себе си,за себе си милеят!И са готови дори да го умъртвят хуманно,с евтаназия,щом има такава възможност,заявявайки че е по желание на болния.Нека не забравяме,приятели,че в мигове на болка човек губи трезвото си мислене.А те,евтаназистите точно това използват,считайки себе си за много справедливи и милостиви.Да,но те дали се замислят,че понякога болките и болестите се допускат от Бог до нас за изпитание,за вразумление,за изкупление на грях.Може би те никога не са чували за Йов или може би не искат да чуят!може би никога не са чували за възкръсване на мъртви от моргите!
Сещам се за случай с тежка катастрофа.Родителите на пострадалата им дъщеря бяха готови на всичко,за да помогнат на детето си.Бяха извикали свещеник.Лекарите се изсмяха в очите на свещеника,твърдо заявявайки,че тя в рамките на 24 часа ще е мъртва.Но свещеникът не ги чу!Той направи каквото бе нужно и остави другото в ръцете на Бога и ето вече 20 години,тъй уверено обявеното от лекарите момиче,че след 24 часа ще бъде мъртво,живее,излезе от кома,възвърна съзнанието си.Е,на инвалидна количка е,но тя не й пречи да преподава частни уроци по чужди езици.Ако беше одобрена евтаназията този неин човешки живот и искрицата в него може би отдавна щеше да бъде стъпкана и угасена в името на фалшивото състрадание на псевдомилостта към болния и неговата болка.А тази псевдомилост се носи на крилете на безверието.Безверието е,което облича безсърдечието в тогата на хуманността чрез евтаназията и се стреми да положи това свое мислене като мислене на всички.Кому е нужен осакатен живот?-казват те.Но понякога точно те,осакатените могат с разума си да дадат на обществото много,много повече от мнозина здравеняци.Примери много,но аз ще посоча само един-астрономът и физик Стивън Хокинг.
Аз казах своето мислене.Остава да кажете вие мисленето си за евтаназията,но не очаквам да ми го кажете.Скътайте го там,в гърдите си,малко наляво в тях.
Бъдете благословени!Бог да ви благослови!
йерей Иван Илчев

Реклами
Стандартен

SOS!Стрес

http://vbox7.com/play:ab127a70

В лабиринта на повратното ни време
все за нещо се безпокоим,
на плещите си носим непонятно бреме
и от какво ли само ний не се боим.

В тия хладни,ветровити времена
упорито все преследва ни беда една
и от нийде къмто нас не тръгва добрина
и не изгрява,и не изгрява нашата звезда.

Човек дори във своя дом се чувства пак бездомен
и пръсти кърши от всичко угнетен
и живее само с някакъв далечен спомен
на детски дни,но и той е в скреж обледенен.

Диагнозата на всичко туй,приятелю,е стрес-
модерна дума,някъде от Запад
и ако искаш ти поне мъничко прогрес,
а и лекари парите ти да н`лапат,

в словата ,що ще прочетеш по-долу,
изречени от всеизвестни хора
прозри истината чиста на житейското ни школо
и знай с тях ще победиш на свойте дни тежката умора!

 
А ако се съмняваш в своите сили,че така не ще успееш чуй Ханс Селие,който ти нашепва:“Ако другите са могли да сторят това,защо аз да не мога!“.Ако усещаш,че губиш нещо,че то ти се изплъзва като риба из ръка,чуй народната мъдрост:“Човек никога не знае,когато печели какво губи и когато губи какво печели.“,а Жан-Жак Русо я допълва:“Който умее да понася благата и бедствията на живота спокойно-той ще успее.“ И пак той казва:“Би било страшно да се живее,ако се мисли за всички несполуки,с които е осеян човешкият живот.“А Ларошфуко пише:“По-добре е да употребим ума си за понасяне на нещастията,които ни сполетяват,отколкото за предвиждане на онези,които могат да ни сполетят.“Никога не се съмнявай,приятелю,че можеш да излезеш от тресавището,в което си нагазил.Това те съветва и Шекспир:“Съмнението е наш враг,предател,лъжец.Не смеейки да дерзаем,ние губим това,което ни принадлежи по право.“А в „Книгата на книгите“ Иисус от Назарет казва:“Човек,който се съмнява в себе си прилича на вълна,размятана от вятъра“.А не се ли съмнява,може и вълни да укротява.Приятелю,не се бой да тръгнеш по пътя на самопознанието,защото още древните са казали:“Познай себе си!“Ако не виждаш пътя към себе си чуй една испанска поговорка,която казва:“Пътнико,пътища няма!Те се правят с тръгване и ходене!“А сега,приятелю,ти,който четеш тези редове кажи ми мислиш ли,че съм прав?Но знай,аз не се стремя да те убеждавам в правотата си,защото мога да изпадна в полето на онази поговорка,която казва:“В желанието да бъдем винаги прави,често се изправяме срещу самите себе си.“Искаш ли съвет от мене за успех бих ти цитирал Хърбърт Соуп:“Не мога да ви дам формула за успех,но формула за неуспех зная-тя е:Опитай се да угодиш на всеки.“Относно неудачите и яда,който те обхваща заради тях чуй Ларошфуко:“Да се ядосваш това значи да наказваш себе си заради грешките на другите.“Тъй,че,приятелю,намирай сили в себе си да се изправяш срещу страха в тебе.В такива мигове се сещай за Шилер,който казва:“По-добре ужасен край,отколкото ужас без край.“Ако си се натъжил по нещо чуй Лафонтен:“Тъгата отлита на крилете на времето.“Ако пък усещаш нещастието близо до себе си я,чуй пък какво ти казва Семине:“Разумът понася нещастията,сърцето се бори с тях,а вярата ги побеждава.“С вярата,приятелю,никога не би бил отчаян,защото:“Отчаянието е морална смърт“ казва Шекспир,а за да не стигнеш с мисли до нея не трябва да ленуваш и пак Шекспир ти казва:“Човек трябва да ражда плодове,пък за друго да не мисли,защото винаги има кой да ги бере.“Ханс Селие продължава:“Мисли глобално,но действай локално.“ и после пак той лаконично казва:“Заслужи любовта на ближния,защото ближният това си ти.“Така,че,братко или сестро,дерзай!С оптимизъм в ума и сърцето се стига далеко и казвайки това се сещам за начина,по който се успокоявал Алеко Константинов,когато пишел „Бай Ганьо“-отивал в гората и започвал да вика:“Алеко!Алеко!Алеко!“,а ехото му отвръщало:“Леко!Леко!Леко!“
Е,приятелю,ако това събуди смеха у тебе,значи съм постигнал целта си,защото „Смехът е здраве!“казва една друга поговорка,а аз казвам:Бъдете благословени!
йерей Иван Илчев

Стандартен

Някога казах…

Скъпи български чеда,вие,които сте новото попълнение курсанти на ВВМУ гр.Варна!
Днес всичко,всичко,за което си мислите като във фокус е събрано в едно и то е Вашата Войнска КЛЕТВА!
Тази клетва ви показва пътя,по който трябва да вървите.А това е той,пътят на себеотрицанието,пътят,по който всеки един от вас,напуснал топлото семейно гнездо и запалил в сърцето си своето войнско Аз тръгва към своята Голгота.Онази Голгота-Духовната,на чийто връх ти,млади морски воине,се изправяш на Кръста на отговорността към род и Родина.И от височината и величието на този Кръст ти започваш да разбираш,че за тебе няма друга истина,освен истината на суровия морски живот.Живот в името на България и военно-морските й сили.Защото какво означава да дадеш клетва в тяхно име.Какво друго,ако не да поемеш върху си товара на онова клетвено обещание да бъдеш войн,войн във всички твои дела!Онова клетвено обещание,което държи съвестта ти будна и гради воинската ти чест!Онова клетвено обещание,което извайва твоето достойнство пред лицето на Бога,държавата и народа!
Бъдете благословени,чеда на България!Бог да ви благослови!И нека вятърът на вашите дни духа в платната ви и ви отведе към оня бряг,брега на вашето спасение,т.е.на достойно изпълнения войнски дълг!Нека ви отведе там здрави и невредими и много,много помъдрели!

Уважаеми господин Йорданов,градоначалник на Варна и почетен председател на днешната конференция,уважаеми участници от Съюза на учените клон Варна и Териториалната организация на НТС гр.Варна,уважаеми гости,уважаеми представители на различните медии!
Искам първо да предам извиненията на Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславскки митрополит д-р Кирил,че не е в редиците на днешната Национална конференция,но неотложни задачи го заставиха да отсъства.
И тъй:“Едно от тематичните направления е потребността на корабоплаването,кораборемонта,корабостроенето и експлоатационната дейност на пристанищния сектор от морски кадри“.Затова искам да започна с думите на св.Ириней Лионски,който казва „Славата Божия ли?Това е живият,дейният човек!“А после,после в стила на ведростта и добрия тон искам да кажа:сериозна,истински сериозна е нуждата от морски кадри и е така още от праотеческо време,защото ако не беше Ной със своите синове и техните познания по корабостроене питам се не на шега дали щяхме да сме тези,които сме.Но нали човекът като венец на Творението,притежаващ разум-този безценен дар на Абсолюта,полага своята власт по земя,море и въздух.Той е,който дерзае и не дава покой на ума си.
И отново в стила на Ириней Лионски искам да завърша:“Макар човек от пръст да е създаден не трябва той да страда и линее,а трябва винаги да помни,че висш принцип в живота му е даден-в океан от смисъл разумът си да зарее.А някои,някои Бог ги е създал така,че после с тях светът да се гордее,защото макар и с труден да са земен дял те ориста си осъзнават,че част са от Божий идеал-да творят и пресъздават.“
Бъдете благословени!Бог да ви благослови!На добър час!

Портрет от Радко Мурзов

В някои народи съществува мисленето,че ако някой успее да те нарисува или фотографира,то той е взел половината от твоята същност,половината от твоята душа вече е в картината или фотографията.Колкото и абсурдно да звучат тези твърдения във времето,в което живеем все пак там дълбоко в мене един глас е питал винаги „А дали пък няма мъничко истина в думите на тези народи?“.И когато погледна някоя изкусна фотография или пък някой перфектен художествен портрет започвам да ставам склонен да приема тези твърдения,както в случая,заставайки пред портрета на Негово Високопреосвещенство,портрета,създаден от Вашите ръце,винаги ме обхваща чувството,че Дядо Владика,както неофициално зовем Негово Високопреосвещенство д-р Кирил ще раздвижи очи,ще проговори и ще ми даде поредната задача за изпълнение.Това не са куртоазни слова,а семпла и чиста констатация.Бог ви е дарил с талант,който Вие не сте заровили в земята,а сте доразвили,работейки върху него и сте станали това,което сте-художник-творец,влагащ живот в своите картини.
Бог да благослови Вас и труда на ръцете Ви и Ви дарува жизненост още дълги години!Бъдете благословен!
йерей Иван Илчев

Стандартен

Що е животът?

Що е животът?Нещо колкото елементарно,толкова и велико.Когато го живеем ден по ден без да се замисляме за него той е прост,сив,понякога скучен,но никога безсмислен.А навлезем ли в дебрите му виждаме не само величието му,но и Величието на Твореца му.В подкрепа на размислите ми на глас пред вас искам да ви поднеса една съвсем проста статистика.Ако си направите труда да засечете какво консумирате и в какви количества,то с обикновена аритметика ще установите,че за 7 години всеки един от нас изяжда около 30 килограма сол.Питали ли сте се защо съществува поговорката „Липсват ти първите седем години“ и другата-„Докато не изядеш с един човек една торба сол не можеш да кажеш,че го познаваш“.А 30 кг са точно една торба.Значи след седем години можеш да кажеш,че познаваш някого.За същите тези 7 години се изяждат над 200 кг захар,около 1 500 кг хляб,а водата е цяла цистерна с вместимост от 3000 л.Разбирате,че говоря за средностатистически данни,а вие прекрасно знаете,че винаги има отклонения,но да продължа със средната статистика.
През това време с храната са приети около 1,8 до 3 кг фосфор;около 1,5 до 2 кг калций;0,5 до 1,5 кг магнезий и прочие и прочие.От също такава статистика в медицинска лаборатория се разбира,че:червените кръвни клетки живеят средно 125 дни,т.е.годишно те се сменят 2,5 до 3 пъти;белите кръвни клетки живеят 15-20 дни и се сменят 18-20 пъти в годината,а кръвните плочки се сменят около 100 пъти,защото живеят от 3 до 5 дни.Това е тя,нашата кръв.
Също така е изследвано,че за едноседмичен цикъл през белите дробове на човек в спокойно състояние преминават около 10 хил.л въздух,а през белодробните му капиляри протичат над 7000 л кръв и още от количеството въздух 10 хил.л човешката кръв за 7 дни поема около 400 л кислород,като се отделят 350 л въглероден двуокис.Ето тук малко по малко започваме да затаяваме дъх,защото виждаме изключителността на човешкото тяло.Човешката температура варира в определени граници:през нощта от 2 до 4 часа в спокойно състояние е 36,2 градуса,а през деня в същото спокойно състояние е 37,2 градуса.Сърцето ни,моторът ни и неговия ритъм е вариращ:вечер пулсира с 60-64 удара в минута,а през деня-70-76 удара в минута,разбира се в спокойно състояние.Статистиката за мотора ни,т.е.за сърцето е една от най-важните,защото пак в лаборатории чрез сравняване на пулсациите не само на човека,но и на други живи същества е установена и се знае количествеността им.На всяко живо същество са дадени от Твореца равен брой пулсации.Как да не възкликнем като Давид:“Дивен си,Ти Господи!Велики са Твоите Дела!“Да,на всеки един от нас и на най-голямото същество на този свят и на най-малкото(слонът и колибрито,синият кит и галапагоската костенурка)всички имаме равен брой пулсации и те са… 3 млрд.Направете си труда да изчислите какво е това в години според един нормален пулс от 60-70- удара в минута!Да,цифрата е отново,която споменава Давид в своите псалми:“Животът на човека е 70,при по-голяма сила-80 години.“Как е засечена тази цифра на пулсациите ли?Ами,много просто.Започва се с онези животни,които имат много висока честота на пулсиране на сърцето като тридневки,триседмички,тримесечки,колибри и други.Животът им е под постоянно наблюдение от първия миг до края му.И в това пространство от време-3 дни,3 седмици или 3 месеца,сърцето им прави тези известни ви вече 3 млрд пулсации,защото пулсът на тези същества варира с честота от 200 до 1200 удара в минута.Можете да си представите това сърцебиене,нали!Говоря за т.нар.спокойно състояние,колкото може да бъде спокойно състоянието на едно колибри например.Съвсем други са нещата при натоварване.Дори ударите на човешкото сърце достигат до 180-220 удара в минута.Така,че направете си равносметка.Ако желаем в живота си повече адреналин,то той се постига с огромно количество пулсации на сърцето,което пък от своя страна малко по малко съкращава дните на живота ни.Както се казва живеем ли на високи обороти съкращаваме живота си.
Мнозина от вас може би вече се питат,дори и да им е интересно,какво е тръгнал този поп да ни говори за медицина???Имам си своята причина.Дано от следващите ми думи да я разберете.
Помните ли думите на едно апостолско четиво?Нека си ги припомним:“Плодът на духа е:любов,радост,мир,благост,милосърдие,кротост,въздържание,вяра.Против такива няма закон.“(бих добавил-те са,които правят нашето сърце да е като часовник,с най-прекрасния пулс,секунда и удар).По-нататък апостолът продължава:“да не бъдем пустославни,т.е.празнодумци,един другиго да се не дразним…“И тук бих казал:Стоп!!! или с NB! Защо?
Връщам се назад във времето на едно дежурство-15 август,храмовият ни празник и по-точно към неговия му край(19 часа),което време бе оспорено от една група от 15-20 човека.Тази група реагира свирепо срещу служителите на храма да приключат в 19 часа.Гневно те заявяваха на уморените служители,че ако трябва и цяла нощ храмът да е отворен,ще е отворен.Защо те търсеха скандала?Защо толкова много ми заприличаха на кукувича прежда,на поветица,на репей?Защо ми заприличаха на пиявици,кърлежи или дървеници?Може би ще се запитате какви ги бръщолеви този поп?Заприличаха ми дори на вампири.Да,да,точно така.Правилно четете!Но енергийни.
Нещо ново ли казвам?Не,нищо ново!И вие го знаете!Да,знаете,че съществуват хора,които живеят само от скандали и търсят скандала,защото за тях той е като „хляба наш,насущний“.Защото те не са обикновени хора.Защото те са енергийни миноги,които се хранят с енергията,която предизвикват да изригне от нас по време на скандала и след него,когато ние сме душевно и телесно опустошени,точно тогава те от посърнали цветя се превръщат в свежи такива,а посърваме ние и то сериозно.
Чуйте следния пример!Младо семейство бе дошло да причасти децата си. Първо бяха закъснели,дори и за края на литургията,не бяха присъствали и минута на нея.Второ,протегнах лъжичката с причастие към малкото двегодишно дете,а то я перна с ръка(добре,че бях подложил кърпата и улових причастието).Отказах да правя опити повече да причастявам малкото дете,за което бащата ми направи следното изречение:“Какво толкова,че детето било ми препречило ръката и съборило причастието,че то в лъжичката едва имало причастие.“От тези му думи аз вътрешно заклокочих като вулкан,само дето не изригнах.С 300 усилия направих опит да причастя по-голямото дете,което стискаше устни и извърташе глава.На въпроса ми иска ли причастие то отговори категорично:Не! и аз повече не направих опит да го причастявам(защото то не беше малко-6 годишно),за което получих упрек,че не съм имал достатъчно търпение да причастя децата им.Никога,никога пряко волята няма да дам причастие никому.Съветвам,обаче младите семейства да подготвят децата си за причастие и сами те да са наясно със същността на причастието.
Нямах сили да прочета следпричастните молитви,защото какво казва Иисус за молитвата:“Когато се молиш влез в най-скришната си стая и като си заключиш вратата,помоли се на твоя Отец,Който е на тайно,но Който ще ти въздаде наяве!“Какво е това скришно място?Какво е това заключване на вратата?Нищо друго,освен място на висше съзнание,едно състояние на голяма свръхконцентрация,мир и тишина,в което всичко друго угасва и остават единствено твоите думи на твоята молитва,твоето вътрешно слово,което лети в пространството на Всемира със скоростта на светлината и стига,стига до Него,до Абсолюта,до Бога.
Ето това е състоянието,което прави сърцето ни часовник.Само чрез подобно състояние можем да доживеем библейски възрасти,а колко малко ни е нужно за това-малко време за размишление и една истинска молитва.Молитва,чрез която ще се издигнем над злобата на деня и ще поставим на място всяка енергийна попивателна.Амин!
йерей Иван Илчев

Стандартен

В началото беше Словото…

„В началото беше Словото и Словото беше у Бога и Бог беше Словото!И всичко чрез Него стана!“
Ето как в малко думи евангелист Йоан е вложил много смисъл.И е прав не само в повърхностността на думите,но и в тяхната дълбочинност,защото още древните преди повече от 5000 години са разбрали силата на Словото.
Живеем във време на големи психически натоварвания и болестта на днешния ден е той-тъй познатият и в същото време тъй непознатият стрес.Малцина са тези,които не са опитали жилото му.Но на всяко действие според физиката отговаря равно по сила противодействие.Затова разумните хора отдавна са проумели,че начинът да излезеш или по-точно да се отръскаш от шлаките на стреса става чрез силата на Словото-онова Слово,което е плод на множество човешки умове,онова Слово,което разцъфва под напора на мъдростта в тях и прави едни на пръв поглед обикновени слова(от типа словесни каламбури) дълбоко смислени.
Чрез следващите изречения ще навлезем в дебрите на стреса,но и ще видим как с помощта на Словото,изречено от мнозина се лекуват раните от него.
Искам съвсем приятелски да ви попитам:не ви ли се е случвало да се затворите в себе си,виждайки живота като пълна безсмислица?Виждайки,че всичко е някакво мимолетно удоволствие,дарено ви сред мизерията и безкрайните борби за съществуване?Виждайки това не ви ли е идвало да закрещите,да завиете от болка?Но ще ви кажа:не сте нито първите,нито последните,изпаднали в подобна ситуация.
В такава ситуация Артур Шопенхауер рекъл:“Животът,о,животът е работа,печалбата,от която никога не си покрива разходите.“,а Оноре дьо Балзак казал:“Животът ли?Той е най-трудният занаят,който се усвоява цял живот.“Опареният от живота Достоевски е още по-мрачен:“Животът и лъжата са синоними!“Може и да е така,но въпреки всичко животът трябва да бъде ценен и то с цялата му объркана и несъвършена красота.Може би затова Елбърт Хъбърт казва:“Не вземайте живота насериозно.Тъй и тъй живи от него няма да се измъкнете.“
А какво е животът ли?“Той е всичко онова,което ни се случва в рамките на онова другото,което сме планирали.“ казва една поговорка.А една друга пък от „Книгата на книгите“ казва:“Човек предполага,но Бог разполага“.
Иначе как само неусетно минава на годините времето,косите ни и те сребърни стават,а животът,животът безмилостно натоварва ни с бремето,от което уж главите ни трябва да помъдряват.Но и във възрастта на зрелостта грешките не секват,а знаете всяка грешка носи своята болка,която не е болка за умиране,но все пак ни боли от нея и тогава в главата ни закънтява онази народна мъдрост:“Човек от грешките се учи и се учи,докато е жив.“Когато грешката е за първи път да,тя служи за поука,но когато е повторена,а не дай,Боже и потретена,тогава в главата ни зазвучава онази библейска поговорка,че „Човешко е да се греши!Но дяволски нелепо е да се повтарят едни и същи грешки!“И уплашени от повторението на някои грешки вземем,че изпаднем в песимизъм и черногледство.Тогава една звънлива немска поговорка казва:“Вземете пример от слънчевите часовници-отчитайте и водете сметка само на слънчевите дни.“Ако тя не ни успокои,тогава типично в наш стил е добре да си кажем:“Всяко зло за добро“ и толкова.Но ако искаме да си го кажем по-поетично и по-философски ще се изразим с думите на Хораций:“Приятелю,светът е трагедия за тези,които чувстват и комедия за тези,които мислят.“,а Ларошфуко го допълва:“Човек не е нито тъй щастлив,както си мисли,нито тъй нещастен,както си въобразява.“Затуй:“Животът не е нито толкова хубав,колкото ни се струва,нито толкова лош,колкото ни изглежда.“ казва Мопасан.Животът ни може и да не е толкова хубав,но Бог ни го е дал и ние сме длъжни да го изживеем до последната минута.Нищо,че понякога ни обхваща чувство на неудовлетвореност,че сме постигнали твърде малко в него.За такива моменти Ернст Шумахер казва:“Малкото!О!Точно то е красиво!Защото няма нещо,което да не можеш да постигнеш,но има ли смисъл да имаш всичко,което искаш.“А една крилата латинска поговорка казва:“Нима само със земни съкровища са щастливи хората!Не са ли те щастливи и с небесни такива!“А Иисус от Назарет с удивление ни казва:“Каква полза за човека,ако спечели цял свят,а повреди на душата си!“
После,после идват онези моменти,в които се улавяме,че постъпваме безкрайно елементарно за възрастта и ценза си и ни обхваща свирепо чувство на гняв спрямо себе си и тогава се сещаме за рошавия Айнщайн.Според него:“Две са безкрайните неща-Вселената и човешката глупост.“А Шилер казва:“Глупостта!О!Глупостта-дори боговете я търпят!“Великият Еразъм пък написва цяла книга-„Възхвала на глупостта“.В „Книгата на книгите“ има стих,който звучи така:“Рече глупец в себе си:Няма Бог!“.
И понякога,подобно на този глупец,ние макар и да сме с Вяра,изпадаме в безпътица,започваме да се люшкаме като лодка в море и тогава Мишел дьо Монтен ни нашепва:“Няма попътен вятър за лодка,която не знае за къде е заплувала.“.Друга поговорка казва,че „Хората правят път на тези,които знаят накъде са тръгнали“.Но понякога как да прецениш посоката на своята цел,когато си попаднал в мъглата на необяснимо неведение.Тогава,когато сам себе си не можеш да разбереш,а камо ли хората да те разберат.Когато трескаво търсиш себе си,когато търсиш своята истина в Истината на Абсолюта няма начин да не се сетиш за онези светителски слова,че „Човек най-истински намира себе си,когато изгуби себе си в търсене на Бога“.Защото казва Морис Уест:“Важно е какво си мислим ние за Бог.Но много по-важно е какво Той мисли за нас.“А Бог знае и космите на главата ни.Тогава Неговите мисли за нас са Абсолютната Истина.Истината,която трябва да признаем,защото тя ще ни направи свободни!Амин!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Небесни войнства

Featured image

„Господи,що е човек,че го помниш и син човеческий,че го спохождаш?Понизил си го малко нещо спрямо ангелите…“.Така възкликва псалмопевецът Давид в онова далечно старозаветно време.Но нищо,нищо,че това време е отдалечено с хилядолетия от нас.То не е,то не е било време на наивитет и самозаблуди,защото е имало своята Вяра и чрез нея то отваряло ума и сърцата на съвременниците си за света,карайки ги да се вдълбочават в същината на своето Аз и те,разпръсквайки ореола на своето Его,стъпка по стъпка вървели по пътя на самоопознаването си и проумявали истинността на своята Вяра,че Вяра без разум е като разум без Вяра-все оня неблагодарен и безплоден труд,оня сън без спомен.
Но точно това се е случило,когато Бог изгонва Адам и Ева от Рая и за да не се върнат те вече никога там,поставя на Райските двери два херувима с огнени мечове.После знаете Адам с пот на челото е изкарвал хляба на техните дни,а Ева,Ева се е разкъсвала от болки,когато е раждала своите деца.
Но като сън отминава времето на Стария Завет.А Новият,Новият започва с ангелска песен:“Слава във висините на Бога,между човеците мир и на земята благоволение!“Каква по-благодатна песен от тази из устата на небесните служители.По-късно роденият във Витлеем ще каже на своите ученици:“Гледайте да не презрете едного от тия,най-малките,защото казвам ви техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен!“
По време на Светото тайнство Кръщение звучат и следните думи,обединени в изречения-благословии:“Господи,приеми в Небесното Си царство и това Твое създание-тук свещеникът сочи кръщаемия и продължава:и отвори очите на ума му,за да сияе в него просветата на Евангелието Ти.Привържи към живота му светъл ангел,който да го избавя от всеки лош замисъл на врага,от лоша среща и лоши привидения!“
И пак от дълбините на вековете псалмопевецът Давид в своя 90-ти псалом към всеки вярващ казва:“Само,задето Всевишния си избрал за свое прибежище зло няма да ти се случи и язва няма да се приближи до тебе,защото Бог ще заповяда на Ангелите си за тебе да те опазят във всички твои пътища,ако трябва ще те понесат на ръце,за да не спънеш о камък ногата си.“
А сега,спомнете си едно друго място в Новия Завет-онова,където Архангел Гавраил благовести на Светата Дева оная вест,чрез която тя става майка не само Иисусова,но и на всички,които я приемат в сърцата си.Но също така Ангел благовести и на баща й Йоаким и на майка й Анна,че ги дарява с нея.Същото се случва и със Захарий и Елисавета-ангел им благовести,че ще имат чедото си Йоан.Ангел се явява насъне Йосифу и спасява Светото семейство от пъклените Иродови планове.Спомнете си,нали Ангел смъква оковите на св.ап.Павел в тъмницата и отваря решетките на тази тъмница!А има ли нужда да изброявам всички моменти от Стария и Новия Завет,които по един неоспорим начин показват съществуването на тези небесни служители!Правя това не,че вие не си го спомняте!Правя това,защото осмият ден на единадесетия месец е техният ден и ние с благоговение свеждаме глави и благодарим на своя ангел-пазител за всичко сторено от него.

В живота има много примери,когато не можем по друг начин да си обясним събития и факти,които ни се случват и които по една или друга „случайност“ са ни спасили от някаква беда,като започнем от най-дребната и стигнем до онази,касаеща живота ни.Мога ли аз да изброя многото случаи от битието на мнозина,които са абсолютно убедени,че дължат запазването на живота си на своя ангел-пазител.Не мога,не мога,защото време не ще ми стигне да изброявам случаите от дните и нощите на толкова много от нас.Случаите,в които по необясним начин сме се разминавали на косъм със смъртта.Но защо има и такива,които не се разминават с нея-ще попитат може би някои.И отговорът е много,много значителен и никак,никак не е кратък,но все пак с малко думи той е:че ключът е във Вярата,Вярата в Бога и в Неговите небесни служители.За беда някои от нас на житейския си ключодържател нямат този ключ.Но никога,никога не е късно да размислят,за да го имат и него.
йерей Иван Илчев

Стандартен

„Мнозина са звани,малцина избрани!“

gora

„Мнозина са звани,малцина избрани!“
Какъв кратък и фаталистичен акорд на тези евангелски редове!Колко смазващо звучат те!Как карат сърцата ни да потрепват в аритмия,а дъхът ни за миг да секва!Кратък миг на сърдечен спазъм,после мощно в главата ни нахлуват и други познати евангелски текстове,които раздвижват кръвта във вените ни и сърцето влиза в нормалния си ритъм.И не може да бъде другояче,защото верен е Бог в своите обещания.
Кои са малцината избрани?Кънти в ушите ни този негласен въпрос.Особено,ако тези уши са верни на Словото Божие!
И отново отговорът идва от Него:“избран ще бъде този,който се вслушва в Моето Слово!“Да,наистина,блажен е всеки,който благоговее пред Господа,който ходи по Неговите пътища!
Ако си ти,братко,ще ядеш от труда на ръцете си.Блазе ти,ще добруваш!Жена ти в твоя дом ще бъде като плодовита лоза,синовете ти-като маслинени клони около трапезата ти.Тъй ще бъде благословен всеки,който благоговее пред Господа.
Ако това си ти,сестро,ще те благослови Бог и ще видиш добруването на дните си през целия си живот.Защото ти спази Господните пътища и не беше нечестива към Господа Бога Своего.Защото спазваш всички Негови заповеди и от Наредбите Му не отстъпваш.И Господ вижда правдата в сърцето ти и чистотата на ръцете ти.Бог,от висотата на Своето жилище вижда как ти с милостиви постъпваш милостиво,с искрени-искрено,с чисти-чисто,а с лукави-според тяхното лукавство.Бог вижда чистия ти път,по който вървиш и ако не се отклониш от него,знай:този е пътят на избраните!Поел ли си този път и извървиш ли го докрай ще бъдеш от малцината избрани.Защото този път е трънлив и каменлив!На места тесен и със зейнали пропасти.Но ти,братко,ти,сестро,сте избрали Бог за свой Пастир.Той ще ви настанява на злачни пасбища и ще ви води по тихи води.Знайте,дори да тръгнете по долината на смъртната сянка няма да се уплашите от злото,защото Бог ще бъде с вас.Неговият жезъл и Неговата палица ще ви успокояват.И както кошута жадува за бистри планински потоци,ако тъй жадуват душите ви за Бог,Бог няма да ви остави никога в ръцете на злото.Защото Господ ще пази и варди живота ви и ще бъдете блажени на земята.И тогава,тогава ще видите колко са мили Неговите жилища.И ако копнее и чезне душата ви за Господните двори и сърцето ви и плътта ви с възторг се стремят към Него,Живия Бог,тогава Той ще бъде като слънце и щит,Той ще ви даде благодат и слава,защото Той не лишава от блага ония,които ходят непорочно.
В живота ви може да има трудни мигове(че кой ги няма!),но не се чувствайте изоставени.Помнете Неговите думи:“Не бойте се!Аз съм с вас до свършека на света“.И в тишината на храма чуйте истината на душата си!Чуйте Гласа Му в чувствата на сърцето си!Чуйте Словото Му в спокойствието на разума си!И тогава,тогава можете да Го питате за всичко,каквото и да е то!Той ще ви отговори!Ако трябва ще използва цялата Вселена,за да го стори!Може би се питате как?Ами чрез думите на някоя песен,която ще чуете,изреченията в някоя статия,която ще прочетете,случайно промълвените думи на някой човек,когото срещнете;шепота на гората или реката,която ще посетите;мириса на океана или бриза,които ще погалят лицето и косите ви.Всички тези средства са все Негови!И Той ще ви говори,стига само вие да искате да слушате!Защото Неговата Истина е в шепота на вятъра,в шуртенето на потока,в трясъка на гръмотевицата,в блясъка на светкавицата,в ромоленето на дъжда.Тя е допира на земята,топлината на Слънцето,магнетизма на Луната.Неговата Истина е величествена като осеяно със звезди нощно небе и в същото време обикновена и умилителна като гукането на малко дете.Музиката на Неговата Истина е силна като ударите на възпламенено от любов сърце и тиха като дъха,секнал от величествена гледка.И ако имате Авраамовата Вяра,Бог никога не ще ви остави,защото сте Негово Творение,Негов Смисъл.Защото сте Него Самия!Амин!
Бъдете благословени!Бог да ви благослови!И знайте,ако сте вървели по пътя Господен вие ще сте избрани!
йерей Иван Илчев

Стандартен