„Мнозина са звани,малцина избрани!“

gora

„Мнозина са звани,малцина избрани!“
Какъв кратък и фаталистичен акорд на тези евангелски редове!Колко смазващо звучат те!Как карат сърцата ни да потрепват в аритмия,а дъхът ни за миг да секва!Кратък миг на сърдечен спазъм,после мощно в главата ни нахлуват и други познати евангелски текстове,които раздвижват кръвта във вените ни и сърцето влиза в нормалния си ритъм.И не може да бъде другояче,защото верен е Бог в своите обещания.
Кои са малцината избрани?Кънти в ушите ни този негласен въпрос.Особено,ако тези уши са верни на Словото Божие!
И отново отговорът идва от Него:“избран ще бъде този,който се вслушва в Моето Слово!“Да,наистина,блажен е всеки,който благоговее пред Господа,който ходи по Неговите пътища!
Ако си ти,братко,ще ядеш от труда на ръцете си.Блазе ти,ще добруваш!Жена ти в твоя дом ще бъде като плодовита лоза,синовете ти-като маслинени клони около трапезата ти.Тъй ще бъде благословен всеки,който благоговее пред Господа.
Ако това си ти,сестро,ще те благослови Бог и ще видиш добруването на дните си през целия си живот.Защото ти спази Господните пътища и не беше нечестива към Господа Бога Своего.Защото спазваш всички Негови заповеди и от Наредбите Му не отстъпваш.И Господ вижда правдата в сърцето ти и чистотата на ръцете ти.Бог,от висотата на Своето жилище вижда как ти с милостиви постъпваш милостиво,с искрени-искрено,с чисти-чисто,а с лукави-според тяхното лукавство.Бог вижда чистия ти път,по който вървиш и ако не се отклониш от него,знай:този е пътят на избраните!Поел ли си този път и извървиш ли го докрай ще бъдеш от малцината избрани.Защото този път е трънлив и каменлив!На места тесен и със зейнали пропасти.Но ти,братко,ти,сестро,сте избрали Бог за свой Пастир.Той ще ви настанява на злачни пасбища и ще ви води по тихи води.Знайте,дори да тръгнете по долината на смъртната сянка няма да се уплашите от злото,защото Бог ще бъде с вас.Неговият жезъл и Неговата палица ще ви успокояват.И както кошута жадува за бистри планински потоци,ако тъй жадуват душите ви за Бог,Бог няма да ви остави никога в ръцете на злото.Защото Господ ще пази и варди живота ви и ще бъдете блажени на земята.И тогава,тогава ще видите колко са мили Неговите жилища.И ако копнее и чезне душата ви за Господните двори и сърцето ви и плътта ви с възторг се стремят към Него,Живия Бог,тогава Той ще бъде като слънце и щит,Той ще ви даде благодат и слава,защото Той не лишава от блага ония,които ходят непорочно.
В живота ви може да има трудни мигове(че кой ги няма!),но не се чувствайте изоставени.Помнете Неговите думи:“Не бойте се!Аз съм с вас до свършека на света“.И в тишината на храма чуйте истината на душата си!Чуйте Гласа Му в чувствата на сърцето си!Чуйте Словото Му в спокойствието на разума си!И тогава,тогава можете да Го питате за всичко,каквото и да е то!Той ще ви отговори!Ако трябва ще използва цялата Вселена,за да го стори!Може би се питате как?Ами чрез думите на някоя песен,която ще чуете,изреченията в някоя статия,която ще прочетете,случайно промълвените думи на някой човек,когото срещнете;шепота на гората или реката,която ще посетите;мириса на океана или бриза,които ще погалят лицето и косите ви.Всички тези средства са все Негови!И Той ще ви говори,стига само вие да искате да слушате!Защото Неговата Истина е в шепота на вятъра,в шуртенето на потока,в трясъка на гръмотевицата,в блясъка на светкавицата,в ромоленето на дъжда.Тя е допира на земята,топлината на Слънцето,магнетизма на Луната.Неговата Истина е величествена като осеяно със звезди нощно небе и в същото време обикновена и умилителна като гукането на малко дете.Музиката на Неговата Истина е силна като ударите на възпламенено от любов сърце и тиха като дъха,секнал от величествена гледка.И ако имате Авраамовата Вяра,Бог никога не ще ви остави,защото сте Негово Творение,Негов Смисъл.Защото сте Него Самия!Амин!
Бъдете благословени!Бог да ви благослови!И знайте,ако сте вървели по пътя Господен вие ще сте избрани!
йерей Иван Илчев

Стандартен

Божествена Вечност

На 1 ноември беше Задушница.В този ден отново споменахме всички наши близки,отишли си от нас.Не казвам мъртвите,защото за Бог мъртви няма.За Него всички са живи.

А каква картина ни разкрива  Евангелието в неделя след Задушница?Картина на един друг живот,оня,който е след земния.И преди да заговорим за него ще ми се да се зареем във физиологията на човека,което не е нищо друго освен разсъждения за неговото физическо Аз,наречено още инстинктивно Аз.Защото физическото Аз съдържа в себе си чувствата на тялото ни като глад,жажда,умора,желание за отдих и сън.После всички знаете идва оня глад на плътта с ония щения,подклаждани от пола и малко по малко се издигаме до ония чувства,наречени плътска любов или плътско привличане,после плътска ненавист или плътско отблъскване.После,после идва реда на алчността,завистта,злобата,мъстта и всичко това,що изброих лежи на основата на материалното,на плътта,на физическото,на земното.

Но човек се развива.И в своето развитие той стъпва върху тези първи и основни стъпала с вложения в него от Твореца инстинктивен ум.Ум,който не липсва на всяко живо същество,но животните остават само с него.Човекът,освен него е получил от Твореца и интелект и първият признак на неговото истинско развитие е изгревът на самосъзнание.С неговото настъпване човекът започва да изгражда представата за своето Аз,започва да разсъждава,да мисли за себе си и за другите,да анализира,т.е. да вижда  в детайли всичко,с което се сблъсква в живота,после да синтезира,т.е. от различните детайли и проявления той създава цялостен образ на нещата в живота.Стъпка по стъпка,мисъл след мисъл после той започва да се доближава до езика,т.е. до словото.Словото,с което да може да обясни всички онези проявления в него,в своя живот.Онова Слово,за което евангелист Йоан казва,“че всичко чрез него стана“.Именно чрез словото започва истинското пробуждане вече на едно ново Аз-духовното.

Инстинктивното Аз ни държи здраво за земята.То е като земно притегляне.С какво обаче човек надделява земното притегляне?Разбира се,с интелект.Работещият над себе си човек е преминал докрай етапа на инстинктивния ум и стъпка по стъпка навлиза в пределите на интелекта.А интелектът от своя страна открива един нов хоризонт-хоризонта на Духовността,защото наклонността към неизвестното,жаждата за знания просветлява все повече и повече ума и колкото повече светлина на познания нахлува в неговата „камера обскура“,т.е. черепна кутия,толкова тя по-прецизно детайлизира всеки един образ,всеки един обект,всяко едно понятие.Така започва духовното израстване на човека.А то,духовното израстване тласка човека към нови измерения,измерения,в които съществуват вече благородството,религиозното чувство,благостта,справедливостта,алтруизма,милостта,съчувствието,умилението и всички те вкупом са онази сила,с която преодоляваме земното притегляне,т.е инстинктите си и навлизаме в сферата на интелекта,чрез който малко по малко проумяваме и своето духовно Аз.Защото чрез него,чрез духовното Аз човек разпръсква облаците на своето неведение,на своето невежество и тогава изгряващото слънце на неговото самосъзнание му дава възможност да проумее същинското състояние на нещата в живота,като същевременно той се отваря и за една друга светлина-Божествената,а чрез нея,Божествената светлина човек започва да придобива познания,за които даже и не подозира,но постепенно навлиза в тях.Неговото Аз започва да осмисля всички понятия,да ги оглежда от всички страни,защото те вече са облени от Светлина,от онази Светлина-„Светлината,която в мрака свети и мракът я не обвзе“ и тогава се отваря духовния му взор.Чрез него той вижда,той открива и своя духовен ум,който вече е една нова крачка,крачка над интелекта в него.И едва,когато е направил тази,макар и малка крачка човек започва да разбира думите на Сина на Мария-Иисус,Който чрез тях разкрива тайната на Своето Синовство от Отца:“И ти ще възлюбиш Господа Бога Своего с всичкото си сърце и с всичката си душа,и с всичкия си ум,и с всичката си сила“ и още:“Ти,ако Го възлюбиш искрено чисто,то ще възлюбиш и ближния като себе си“.

Едва чрез проумяването на тези слова човек истински започва да проумява и себе си,своето инстинктивно,интелектуално и духовно Аз.А духовното Аз някои го представят като т.нар.Космично съзнание.А то,космичното съзнание е апогея на нашето духовно Аз,духовно Аз,което се зарейва във висините на Абсолюта и именно то е,което ни носи увереността в безсмъртието,увереността,че има живот след земния живот!И тогава изчезва страха и идва оная сигурност,онова упование,оная сила,коятопроменя сърцето ни,изпълва го със смирение и умиление,изпълва го с любов,а съзнанието ни се прояснява и тогава загърбваме омразата и започваме истински да проумяваме думите на Родения под Витлеемската звезда,че „няма по-голяма любов от тая да положиш сърцето си в служба на добруването човешко“.Човек,попаднал във вихъра на такива чувства завинаги се променя.Преобразява се неузнаваемо.А това почти винаги се случва на оня,който се е докоснал до другия живот,оня живот след смъртта.Той никога повече не ще забрави онова,що е преживял.Той вече мисли като мъдрец и земното все по-малко и по-малко го влече.Душата му завинаги остава в плен на този спомен.В писанията на древните философи от всички раси,в творенията на велики поети от всички народи,в проповедите на омайни ваятели на амвонното слово по всички земни краища можем да намерим следи от това развитие на духовното ни съзнание.Всички ония,които са преживели това просветление никога не ще го забравят.Никога то не ще угасне в душите им.Защото то е песента на тази тяхна душа,която веднъж чута никога не се забравя.И няма значение откъде идва тя.Дали от древния Египет,от Индия или пък от древна Гърция и Рим,дали от ранния християнски светец през католическите и православни манастири или като глас на „викащия в пустиня“,дали от мохамеданските джамии или от някой китайски философ,дали от американските индианци или от австралийските аборигени-припевът е все същия и става все по-гръмогласен,като се прибавят нови и нови гласове,подсилващи величието му.
Не,няма смърт!Няма,няма,няма!А само Божествена Вечност,Вечен живот.Вечен живот-онова проникновение в дълбините на онова познание,което разкрива същността на Единния Истински Бог и пратения от Него Иисуса Христа.
Дано тази велика радост на просветление бъде и ваша.И ако ви споходи,не се плашете!Бъдете готови да се вслушате в гласа на безмълвието и да почувствате ръката на невидимото.Не,не се страхувайте!Защото божествен пламък като светилник ще озарява пътя ви!И в него вие ще видите Божествения пръст,който ще сочи най-вярната за вас посока-оная,която всъщност ще сочи и сърцето ви!Амин!
Бъдете благословени!Бог да ви Благослови!
                                                 йерей Иван Илчев

Стандартен