Божествено доверие

Неочаквано косите ми с вечерни цветове
нощ морска оцвети ми
и грейнаха за мене нови светове,
светове на чувства с мигове неоценими.

Къде си,моя младост илюзорна?
Къде отиде с твоите мечти?
Усмивката ти и тя веч` е морна
и няма пламък буен в твоите очи.

Няма вече дефилета снажни и паради,
няма спомен от войнишки строй.
Има само жалки,“под мустак“ тиради
за често свирен във живота ни отбой.

Но можем ли срещу битието си да се изправим-
като река то мощно влачи ни без зор;
не ще променим нищо,каквото и да правим,
дори и да положим на дните си надзор.

Най-добре да сторим живота си непретенциозен,
да откажем също капризи си безброй,
да направим смисъла му не тъй амбициозен-
тогава ще намерим във дните си покой.

А туй всичко става,кога на Бог се доверим.
Ще видим как Той подрежда наш`то житие
и в резултата на това ще се уверим
чрез едно ново , пълноценно битие.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Какво е той?

Питам се:животът ни!какво е той?
Не е ли всичко онова,що сюрпризира ни
между планове и мечти безброй,
а това пък,тъй често без нужда амбицира ни.

И между сюрпризи и амбиции ний слаломираме,
понякога като лодка в кръг се завъртим.
И невинаги решение добро намираме,
а често случва се мечти да променим.

Но животът своето налага властно
и щем,не щем трябва да се нагодим,
иначе за нас би било опасно
живота си със трусове да продължим.

Туй историята го доказва с примери безчет.
Тоз,що на съдбата своя от „релси“ й излязъл
секва неочаквано неговий късмет
и той вижда в улица без изход,че е влязъл.

Без смут и колебание бързо трябва да излезе
и върху на живота картата да насочи своя взор,
ако потрябва и от „колата“да слезе,нека слезе.
Просто всичко да направи,за да избегне той позор.

После уверено отново „волана“ да подхване
и спокойно,без „форсиране“,без „пълна газ“
на живота посоката правилна да хване
и успехите житейски ще види ги тогаз.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Докога ли?

Не знам аз колко ще живея,
не броя на живота мойте дни.
В главата аз сивея ли,сивея
и делата ми са незавидни.

В очите ми звезди не греят,
старее,старее моето лице,
в ушите ми птичките не пеят
и слаби стават моите ръце.

Животът ми и той се не познава,
защото бързо,бързо отлетя,
но душата ми не го признава-
все за млад ме има тя.

Макар и старец по години,
видно още и по плът,
все рея поглед в небесата сини,
все дишам аз със пълна гръд.

Но докога ли?

йерей Иван Илчев

Стандартен

Бих

 

Бих валяка на съвестта възседнал,
бих газил на дните острия чакъл,
бих с духовния си взор далеч погледнал,
бих поискал дори от всекиго акъл.

Бих плакал аз тихо и прискръбно,
бих попитал съдбата своя звездна,
бих подредил дори битието си отвъдно,
бих прескочил даже и дълбока бездна.

Бих водил тежки битки във живота,
бих „сърбал попарата“ на свойте дни,
бих носил,ако можех и Кивота,
бих страдал за мечти без бъднини.

Но Името Твое напразно
не БИХ  Го помислил дори!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Проход


В борби дребнави,в ежечасни ежби
минават земните ни дни
и поставили сме везде межди,
що отравят наш`те бъднини.

Но на суетата отхвърлям веч`бремето
и сантимента,и него не ща го край мен.
Искам в крак да съм с марша на времето
та духът ми нивга да не бъде сломен.

Защото моят път е пътят сред грохота
на суетата моя,що разбил съня.
Не знам,ще премина ли аз  през прохода
но затуй има ли ,има ли кой  да виня.

Проходът що води към съвършенството-
онова,що завеща ни лично Той,
що после свива и към блаженството,
което на дните ни носи покой.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Зрак

Мисълта ми-блясък във нощта е!
Словата ми-като сияние във мрака!
Как бих искал аз туй така да е,
но,уви,езикът ми е в лоното на зрака.

Но туй лоно не е,не е обикновено,
на логика желязна подвластно е то
и вади думи от място съкровено
и бързо превръща ги във творчество.

А иначе живеем във свят студен,враждебен
и на егоизма в нас подвластни сме много,
но дълбоко в гърди ни има кът вълшебен,
който себелюбието ни наказва строго.

И съвест се нарича този кът целебен,
него Бог последен вложил го във нас.
Полага той над всички плаща си вълшебен
и чуваме ний често неговия глас.

И той нашепва ни:“Чело на века сте!“
и като такива бъдете съвършени!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Поклонничество

В часовете тихи на моите къси нощи
ненадейно поклонническа мисъл ме огря.
Да,да поклоня се аз пред нечии святи мощи
там далече,нейде в Атонската Земя.

Като мина месец,два,може би и три
към земята елинска с колите полетяхме.
В Солун погледът ни жаден корабче откри
и след като качихме се от радост засияхме.

Корабчето бързо запори водите средиземноморски,
гласове на чайки се носеха навред
и смесваха се те с различни думи хорски
в един неземен,в един неразбираем словоред.

След часове на люшкане по беломорските вълни
корабчето към уютен пристан се насочи,
а очите наши  бяха те със сълзи пълни,
когато един от нас островът Атонски ни посочи.

Ний слязохме и стъпихме на Святата Земя,
там,где стъпвали са нозете Богородични,
а погледът ни от гледки чудни онемя
на красоти Атонски от векове пословични.

И малко по малко без ничия помощ разбирахме
защо някога светите отци тази земя са избрали,
вечер след вечер в пореден манастир,кога се прибирахме
отново го ние разбирахме без сили в краката остали.

И най-после пред нас,пред очи ни застана
силуетът величествен на манастира Зограф,
там,където родът български отново народ стана
по словото на Паисия и неговия историограф.

Атон,Атон,Земя ти чудна,свята,
на православието-стожер здрав,
тук срещат се във тебе толкова различни свята
и всеки един от тях-ортодоксално прав.

Навред по манастирските тесни пътеки,
поклонници крачат тихо,безшумно почти.
Твоят дух,Атон,е,който запленява всеки
и който изпълнява многолетни  мечти.

Не ще забравя никога гледките тъй чудни
на манастири,строени със вяра и със хъс
и пътеки тесни с преходи опасни,трудни,
започващи и свършващи със Святия ни Кръст!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Признание

Във словата,що редя на листа
няма ред на ямб,хорей,дактил
и може да нарече ги,кой как иска,
но имат те и логика,и стил.

Проза те са за живота алогичен-
семпла,проста и неподредена,
но пораждат често въпрос диалогичен
за природата човешка от греха ни повредена.

Да,в словата ми няма строга рима,
но това не пречи им да те замислят,
да дадат ти те начало на идея обозрима
и битието на дните твои да осмислят.

Господи,Ти,Който из хаоса на мойте мисли
подбираш думи,подреждаш ги във строй
и придаваш им за миг море от смисли,
дешифрирайки лабиринтите техни безброй.

Пред Тебе винаги се покланям вдъхновено,
пред Тебе,Боже,скланям своята глава
и благодаря от душа и сърце-съкровено,
че моят разум заливаш Ти със Светлина!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Бъдни вечер

Нека тази вечер поемем мислено на път,ведно с влъхвите,за да се поклоним на Богомладенеца и му принесем като тях златото на своята радост,ливана на своето добросърдечие и смирната на своята човечност,завещани ни точно от Него,чието Рождество очакваме в онзи тайнствен смисъл на нашето слово,поредното му 2015-то раждане в умовете,сърцата и душите ни.В очакване сме да чуем небесната песен „Слава във висините на Бога,на Земята мир и между човеците благоволение“.
Тази вечер вие със сърцата си ще следвате църковните песнопения,които казват „Твоето Рождение,Христе,Боже наш,огря света със светлината на познанието,защото при него служителите на звездите чрез звезда се учеха да се покланят на Тебе-Слънцето на Правдата и тебе да признават за Изток Свише.“https://www.youtube.com/watch?v=gbVfK90S6sQ.

После друго песнопение,което е във възхвала на Богородица:“Девицата ражда Предвечния, а земята предлага пещера на Непристъпния,Ангели,заедно с пастирите славословят,а мъдреци по указание на звездата пътешествуват,защото заради нашето спасение се ражда Отроче младо-Предвечний Бог“.https://www.youtube.com/watch?v=pipCgqA24tE
Да,музиката е наслада за слуха,но словото е наслада за ума.

Ето как звучи „Рождествено“ на Йордан Стубел:
Ти,утробо Богородична,огрей мен сърцето,
тъй както грее в тайнствената нощ на Витлеем небето,
да чуя пак като дете как ангелите пеят
онази чудна песен,от коя се яслите люлеят.

Ще стана от трапезата,дори от топлата постеля,
ще тръгна даже преди влъхвите,с Пресвета Неделя
и стигна ли колибата,о,Майчице Мария,
с ризата си бялата Детето ще повия.

Каквото мога ще Му дам,не злато,нито смирна,
ни дар от скъпоценна кост,ни мантия порфирна,
а песен мъничка,която като полъх ще премине
над яслите с любов:Ти спи,спи Божествен Сине!http://www.vbox7.com/play:30603a53
А в своята коледна песен Георги Райчев казва:
Виж,зимата пак ще бъде съща,
каквато бе тогава в бащината къща,
когато Коледата през комина спуща
безброй звезди и радост в детските обуща.

И пак така тържествено,триумфно и тризвучно,
тъй както някога толкова отдавна
ще зазвънят църковните камбани
и целий свод небесен ще тътне разлюлян.

И нека в тази вечер мъдро да забравим
злъчта,обидите,що морно са ни давили
и в своите сърца и вярващи,и трепетни
да видим ново Рождество и нова Радост.http://www.vbox7.com/play:1499d8f5

йерей Иван Илчев

Стандартен

Богоносецът

Днес е 20 декември.Броени дни преди славното Рождество,но все пак е личен ден Игнажден и в него могат толкова много неща да се кажат за празника и светеца.Но…Нека си спомним за спора между учениците Христови:кой от тях е по-голям,т.е. по-влиятелен.Когато чува този техен спор мъка обхваща сърцето Христово-за какво Той им говори,а за какво те си мечтаят и мислят.Не бе достатъчно за тях да бъдат просветени в същината на Неговото Царство.От друго се нуждаеха те.От промяна на сърцето,което да ги доведе до проумяване висотата на Неговото учение.
Близо до спорещите апостоли играеха група деца.Тогава Господ Иисус прегърна едно от тях-най-близкото до Него и каза тихо на апостолите:“Ако не станете като едно от тия най-малките няма да влезете в Царството Небесно.“Господ Иисус Христос за кой ли път обясни на своите ученици,че Неговото Царство не се отличава със земно величие,с външен показ и помпозност,че То,Неговото Царство е за всички:богати и бедни,образовани и необразовани,малки и големи(деца и възрастни),мъже и жени,стари и млади,защото при Иисус преди Славата е Смирението.Прегръщайки детето продължи да говори на Своите ученици:“И който приеме едно такова дете в Мое име-казва Той-Мене приема и който приеме Мене,не Мене приема,а Този, Който Ме е пратил.“
Сред учениците Му настава смут,но Иисус продължава да им говори:“Всяка жертва ще се осоли със сол.Имайте сол в себе си и мир имайте помежду си.Всички,които искат да представят себе си „в жертва жива,богоугодна“ трябва да приемат спасителна сол,т.е.правдата на нашия Спасител.Едва тогава те ще станат „солта на земята“,запазвайки хората от злото,така както солта запазва жертвата от развала.Но ако солта стане безсолна(т.е.ако има само устна вяра,устно благочестие) без да има любов в сърцето,ние не ще имаме сили да вършим добро и животът ни няма да влияе спасително на света.Като че ли чувам Иисус да казва:“Вашата енергия и способност да изградите Моето Царство зависят от получаването на Моя Дух.Вие трябва да сте участници в Моята Благодат,за да сте ухание от живот в живот.Тогава между вас не ще има съперничество,себелюбие и желание за високи постове,но вие ще притежавате Любовта.Любовта,която не търси своето,а доброто на другия.“
Христовите ученици силно се смутиха,чувайки тези Негови слова,но не само те ги чуват,чува ги и малкото дете,застанало пред Господ Иисус Христос и пред тях,апостолите.Чува ги и ги скътва в сърцето завинаги.Всеки един от вас знае кое е било това дете.Това дете е било той-бъдещият Игнатий,днес честваният светец Игнатий Богоносец.А защо се нарича Богоносец също знаете.Защото той дълбоко в сърцето си скътал спомена от тази среща с Господ Иисус и учениците Му и думите,които Той,Христос им изрече.
Игнатий приема Вярата Христова,приема Бога и Словото Му и ги скътва там,дълбоко в сърцето си.Когато той пострадва за вярата си,знаете след мъчения бива хвърлен на зверовете,които разкъсват тялото му.Това,което е останало след кървавия зверски пир било прибрано от благочестиви люде.То не било много.Частици от него.Но напълно запазено било сърцето му и малките венички по него били в такава чудна плетеница,че пределно ясно изписвали Христовите инициали на Кръста.Ето защо свети Игнатий често повтарял,че е Богоносец,че носи Бога в сърцето си чрез живота и делата си и непокътнатото сърце с чудните Христови инициали,създадени от множеството малки венички по него.Той по категоричен начин показал това.
Поклон пред паметта му!Честит празник!Честито на всички именици!Бъдете благословени!Бог да ви благослови!
йерей Иван Илчев

Стандартен