Черепиш-мой свиден спомен

След двадесет години отново навестих
едно безценно кътче за моето сърце.
Там,къде в забвение живях
със мисли чисти като на дете.

Сълзи обилни рукнаха завчас
в очите мои натъжени,
кога видях сгради,църкви,пансиони
напълно,напълно разрушени.

Господи,отгде дойде у нас този нихилизъм
и не е ли той остатък на оня войнствен атеизъм?
Оня що държеше ни далече от Вяра и Надежда,
а между вярващи и атеисти прокарваше най-дълбока межда.

Оня що държеше ни храмовете празни,
а усилията за поддръжката им-усилия напразни.
Кога за тях ще дойде оня Видов ден,
кога духът в гърди им ще бъде обновен?

Питам се аз и отговор не чакам,
защото просто знам-няма от кого да го дочакам!

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандартен

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s