Черепиш-мой свиден спомен

След двадесет години отново навестих
едно безценно кътче за моето сърце.
Там,къде в забвение живях
със мисли чисти като на дете.

Сълзи обилни рукнаха завчас
в очите мои натъжени,
кога видях сгради,църкви,пансиони
напълно,напълно разрушени.

Господи,отгде дойде у нас този нихилизъм
и не е ли той остатък на оня войнствен атеизъм?
Оня що държеше ни далече от Вяра и Надежда,
а между вярващи и атеисти прокарваше най-дълбока межда.

Оня що държеше ни храмовете празни,
а усилията за поддръжката им-усилия напразни.
Кога за тях ще дойде оня Видов ден,
кога духът в гърди им ще бъде обновен?

Питам се аз и отговор не чакам,
защото просто знам-няма от кого да го дочакам!

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s