Регресия

Резултат с изображение за изображение природа

Пада нощ.Как греят звездите в небето!
Как ухае на чиста и свежа трева!
Как мащерка властно навлиза на нюха ми в полето
и далечен,далечен отеква на елен благороден рева!

Аз съм сам,но не самотата ме плаши,
не стряска ми тя и без туй краткия сън.
Не стряскат ме даже във мрака апаши.
Само се плаша да не допусна омраза в сърце си отвън.

Тишината горска изведнъж се пропука,
кошута плаха запристъпя към мен,
очи й блуждаеха без цел и посока,наслука,
а погледа й,погледа й беше безкрай уморен.

О,кошуто плаха,ти,душице горска,
какво,кажи какво измъчва твоя ден,
че тъй без страх премина линията хорска
и спря без шум ти,тихо,съвсем,съвсем до мен.

Но кошутата плахо погледна ме с очи жалостиви,
изпръхтя леко,потрепера и после много,много бавно
в шубрака покри се и изчезнаха краката й сиви.
А  аз трудно отделих от себе си туй събитие умилно-забавно.

Да,всичко туй случи се там,на Кръстова гора
преди трийсет лета,кога тръгнах да осъществявам туй,що съм сега
и самотата приятел ми беше от нощ тъмна до светла зора
и изпълваше с мисъл велика всеки миг на мойта нега.

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s