Детски спомен

Бавно лунен блясък покри равнината
и нашироко разстели се той
и спря там нейде,чак под върбата,
повлякъл след себе си звезден порой.

И тишината в тъмата навлезе тя бавно,
ухания полски пръсна навред
и спомени донесе от време отдавно,
спомени детски без никакъв ред.

Ето ме мене.Аз съм хлапак осемгодишен,
хванал здраво своето братче в ръка,
овцете на паша,що бяха с овчар дългогодишен
срещаме ние по родителска ведра заръка.

Петте ни овчици,бели и кротки,кога ни видяха
заблеяха радостно,като че ли в хор,
ръцете ни малки към тях протегнати бяха
и със зрънца кукурузени прибрахме ги ние в нашия двор.

Баща ни и майка ни по някакъв повод в къщи не бяха,
но многократно в заръка вмениха ни те
овчиците наши,що през деня на воля пасяха
вечер да срещнем и сберем ги в двора ни всите.

И ето,събрани са в двора ни те,петте бели овчици.
С очи влажни ни гледат и весело блеят към нас,
а ние ги милваме,прегръщаме,целуваме по черни устици
и песни им пеем невинно по детски на глас.

Ех,години детски,тъй умилителни бяхте,
изпълнени с песни,със забава,с игри,
но тъй неусетно с живота се сляхте,
с живота,що донесе ни той свойте борби.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s