Спор

„Ние спориме двама със дама на тема:“Човекът и новото време“.
Никола Вапцаров

А дамата дяволито погледна ме и замисли ме с думите:
Душата ми не е хотел модерен,
нито пък е „дядовата ръкавичка“,
но умът ми на житейските ми принципи е верен,
че сърцето не е кафез за самотна птичка.

Не е лесно да си васал на такава колизия,
често поради това битието ти стъжнява се,
променя се покоят ти-добива нова визия
и в еквилибристика започва той да упражнява се.

Но въжеиграчеството кога надмине ръста ти
все по-опасно започва то да става.
Върху въжето лъсва на Аз-а твоя лъстта ти
и за тебе тревожно време настава.

Еквилибристиката ли?О,тя на принципа е на везните-
държиш ли по средата пръта опасността я няма,
но не държиш ли,тогава ще полетиш веднага в бездните
и болката от падането твое знай,ще е голяма.

…Ех,Еви,Еви,дали с Пенелопено съзнание поне мъничко живеете
и то в часовете на дните ви дали определя мирогледа ваш,
дали по мисълта за любещ ви Адам все пак вий копнеете,
но тогава пък дали не сте като пътник във пустиня,в плена на мираж.

А на въпросите ми там във мене ехото отвръщаше:Кураж!Кураж!Кураж!

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s