Докога ли?

Не знам аз колко ще живея,
не броя на живота мойте дни.
В главата аз сивея ли,сивея
и делата ми са незавидни.

В очите ми звезди не греят,
старее,старее моето лице,
в ушите ми птичките не пеят
и слаби стават моите ръце.

Животът ми и той се не познава,
защото бързо,бързо отлетя,
но душата ми не го признава-
все за млад ме има тя.

Макар и старец по години,
видно още и по плът,
все рея поглед в небесата сини,
все дишам аз със пълна гръд.

Но докога ли?

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s