Признание

Във словата,що редя на листа
няма ред на ямб,хорей,дактил
и може да нарече ги,кой как иска,
но имат те и логика,и стил.

Проза те са за живота алогичен-
семпла,проста и неподредена,
но пораждат често въпрос диалогичен
за природата човешка от греха ни повредена.

Да,в словата ми няма строга рима,
но това не пречи им да те замислят,
да дадат ти те начало на идея обозрима
и битието на дните твои да осмислят.

Господи,Ти,Който из хаоса на мойте мисли
подбираш думи,подреждаш ги във строй
и придаваш им за миг море от смисли,
дешифрирайки лабиринтите техни безброй.

Пред Тебе винаги се покланям вдъхновено,
пред Тебе,Боже,скланям своята глава
и благодаря от душа и сърце-съкровено,
че моят разум заливаш Ти със Светлина!

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандартен

Бъдни вечер

Нека тази вечер поемем мислено на път,ведно с влъхвите,за да се поклоним на Богомладенеца и му принесем като тях златото на своята радост,ливана на своето добросърдечие и смирната на своята човечност,завещани ни точно от Него,чието Рождество очакваме в онзи тайнствен смисъл на нашето слово,поредното му 2015-то раждане в умовете,сърцата и душите ни.В очакване сме да чуем небесната песен „Слава във висините на Бога,на Земята мир и между човеците благоволение“.
Тази вечер вие със сърцата си ще следвате църковните песнопения,които казват „Твоето Рождение,Христе,Боже наш,огря света със светлината на познанието,защото при него служителите на звездите чрез звезда се учеха да се покланят на Тебе-Слънцето на Правдата и тебе да признават за Изток Свише.“https://www.youtube.com/watch?v=gbVfK90S6sQ.

После друго песнопение,което е във възхвала на Богородица:“Девицата ражда Предвечния, а земята предлага пещера на Непристъпния,Ангели,заедно с пастирите славословят,а мъдреци по указание на звездата пътешествуват,защото заради нашето спасение се ражда Отроче младо-Предвечний Бог“.https://www.youtube.com/watch?v=pipCgqA24tE
Да,музиката е наслада за слуха,но словото е наслада за ума.

Ето как звучи „Рождествено“ на Йордан Стубел:
Ти,утробо Богородична,огрей мен сърцето,
тъй както грее в тайнствената нощ на Витлеем небето,
да чуя пак като дете как ангелите пеят
онази чудна песен,от коя се яслите люлеят.

Ще стана от трапезата,дори от топлата постеля,
ще тръгна даже преди влъхвите,с Пресвета Неделя
и стигна ли колибата,о,Майчице Мария,
с ризата си бялата Детето ще повия.

Каквото мога ще Му дам,не злато,нито смирна,
ни дар от скъпоценна кост,ни мантия порфирна,
а песен мъничка,която като полъх ще премине
над яслите с любов:Ти спи,спи Божествен Сине!http://www.vbox7.com/play:30603a53
А в своята коледна песен Георги Райчев казва:
Виж,зимата пак ще бъде съща,
каквато бе тогава в бащината къща,
когато Коледата през комина спуща
безброй звезди и радост в детските обуща.

И пак така тържествено,триумфно и тризвучно,
тъй както някога толкова отдавна
ще зазвънят църковните камбани
и целий свод небесен ще тътне разлюлян.

И нека в тази вечер мъдро да забравим
злъчта,обидите,що морно са ни давили
и в своите сърца и вярващи,и трепетни
да видим ново Рождество и нова Радост.http://www.vbox7.com/play:1499d8f5

йерей Иван Илчев

Стандартен

Богоносецът

Днес е 20 декември.Броени дни преди славното Рождество,но все пак е личен ден Игнажден и в него могат толкова много неща да се кажат за празника и светеца.Но…Нека си спомним за спора между учениците Христови:кой от тях е по-голям,т.е. по-влиятелен.Когато чува този техен спор мъка обхваща сърцето Христово-за какво Той им говори,а за какво те си мечтаят и мислят.Не бе достатъчно за тях да бъдат просветени в същината на Неговото Царство.От друго се нуждаеха те.От промяна на сърцето,което да ги доведе до проумяване висотата на Неговото учение.
Близо до спорещите апостоли играеха група деца.Тогава Господ Иисус прегърна едно от тях-най-близкото до Него и каза тихо на апостолите:“Ако не станете като едно от тия най-малките няма да влезете в Царството Небесно.“Господ Иисус Христос за кой ли път обясни на своите ученици,че Неговото Царство не се отличава със земно величие,с външен показ и помпозност,че То,Неговото Царство е за всички:богати и бедни,образовани и необразовани,малки и големи(деца и възрастни),мъже и жени,стари и млади,защото при Иисус преди Славата е Смирението.Прегръщайки детето продължи да говори на Своите ученици:“И който приеме едно такова дете в Мое име-казва Той-Мене приема и който приеме Мене,не Мене приема,а Този, Който Ме е пратил.“
Сред учениците Му настава смут,но Иисус продължава да им говори:“Всяка жертва ще се осоли със сол.Имайте сол в себе си и мир имайте помежду си.Всички,които искат да представят себе си „в жертва жива,богоугодна“ трябва да приемат спасителна сол,т.е.правдата на нашия Спасител.Едва тогава те ще станат „солта на земята“,запазвайки хората от злото,така както солта запазва жертвата от развала.Но ако солта стане безсолна(т.е.ако има само устна вяра,устно благочестие) без да има любов в сърцето,ние не ще имаме сили да вършим добро и животът ни няма да влияе спасително на света.Като че ли чувам Иисус да казва:“Вашата енергия и способност да изградите Моето Царство зависят от получаването на Моя Дух.Вие трябва да сте участници в Моята Благодат,за да сте ухание от живот в живот.Тогава между вас не ще има съперничество,себелюбие и желание за високи постове,но вие ще притежавате Любовта.Любовта,която не търси своето,а доброто на другия.“
Христовите ученици силно се смутиха,чувайки тези Негови слова,но не само те ги чуват,чува ги и малкото дете,застанало пред Господ Иисус Христос и пред тях,апостолите.Чува ги и ги скътва в сърцето завинаги.Всеки един от вас знае кое е било това дете.Това дете е било той-бъдещият Игнатий,днес честваният светец Игнатий Богоносец.А защо се нарича Богоносец също знаете.Защото той дълбоко в сърцето си скътал спомена от тази среща с Господ Иисус и учениците Му и думите,които Той,Христос им изрече.
Игнатий приема Вярата Христова,приема Бога и Словото Му и ги скътва там,дълбоко в сърцето си.Когато той пострадва за вярата си,знаете след мъчения бива хвърлен на зверовете,които разкъсват тялото му.Това,което е останало след кървавия зверски пир било прибрано от благочестиви люде.То не било много.Частици от него.Но напълно запазено било сърцето му и малките венички по него били в такава чудна плетеница,че пределно ясно изписвали Христовите инициали на Кръста.Ето защо свети Игнатий често повтарял,че е Богоносец,че носи Бога в сърцето си чрез живота и делата си и непокътнатото сърце с чудните Христови инициали,създадени от множеството малки венички по него.Той по категоричен начин показал това.
Поклон пред паметта му!Честит празник!Честито на всички именици!Бъдете благословени!Бог да ви благослови!
йерей Иван Илчев

Стандартен

Спор

„Ние спориме двама със дама на тема:“Човекът и новото време“.
Никола Вапцаров

А дамата дяволито погледна ме и замисли ме с думите:
Душата ми не е хотел модерен,
нито пък е „дядовата ръкавичка“,
но умът ми на житейските ми принципи е верен,
че сърцето не е кафез за самотна птичка.

Не е лесно да си васал на такава колизия,
често поради това битието ти стъжнява се,
променя се покоят ти-добива нова визия
и в еквилибристика започва той да упражнява се.

Но въжеиграчеството кога надмине ръста ти
все по-опасно започва то да става.
Върху въжето лъсва на Аз-а твоя лъстта ти
и за тебе тревожно време настава.

Еквилибристиката ли?О,тя на принципа е на везните-
държиш ли по средата пръта опасността я няма,
но не държиш ли,тогава ще полетиш веднага в бездните
и болката от падането твое знай,ще е голяма.

…Ех,Еви,Еви,дали с Пенелопено съзнание поне мъничко живеете
и то в часовете на дните ви дали определя мирогледа ваш,
дали по мисълта за любещ ви Адам все пак вий копнеете,
но тогава пък дали не сте като пътник във пустиня,в плена на мираж.

А на въпросите ми там във мене ехото отвръщаше:Кураж!Кураж!Кураж!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Театър

„Целият свят е сцена и всички ние сме актьори на нея –

влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе различни роли…“

Уилям Шекспир

Всеки в лоното на своята Вяра
поема по пътя към старостта,
битува със злото мяра според мяра
и според извечния пулс на кръвта.

Животът за всички е сцена голяма
и в нея всеки играе своята роля.
Кога я играе чисто,без да влага промяна,
в съгласие пълно с Режисьорската воля,

само тогава всеки успява в свойте дела,
превръща ги скоро в творения чудни
и на живота свой разбира дела:
да държи очите си отворени,будни.

Смирено да приема на опита съвета,
проблемите косо да  поглежда в очи,
да пази на предците свои завета,
щом  иска в живота той да сполучи.

Да е доволен във него от ролята своя,
да я играе със хъс,с истинска жар,
да знае,че така ще пребори на дните застоя
и битието му ще носи своя си чар.

Но някои от ролята своя недоволни са те,
държат се надменно,горделиво почти,
пропиляват часовете на свойто битие
и нивга,нивга не изкачват върхове-мечти.

А трябва да знаят:“Бог на горделиви се противи!“
и тази мисъл никога да не ги напуска.
С нея всеки на темпото житейско ще устои,
колкото и бясно то да препуска.

С нея ще държи всеки юздите на своето его
и не ще го пришпорва бясно в галоп,
ще надгражда кубовете на житейското си лего
и от на живота нивата ще събира сноп след сноп.

Да,Бог ще бди над часовете му земни,
ще изсипва над главата му изобилний си рог.
Очите Му никога не ще поглеждат го гневни,
а ще умножава за него Божествения си залог.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Наборен спомен

Преди четир`сет лета бях на осемнайсет години
и затуй,че пред Бога глава аз склоних,
властта във войски строителни прати ме,
но въпреки всичко аз дух не сломих.

Но строих за „народа“ на нашта Родина
болници,детски градини,комплекси военни,
НДК-то чудно,“Ню Отани-Витоша“ свидна
за „другари“ мили,комунисти ленни.

От ранна утрин,та до късна доба
по обекти бяхме и строихме умело,
строихме сърцато за него,“народа“
и за комунизма мечтаехме смело.

А той,комунизма все на хоризонта стоеше,
но напъвахме ние,все към него вървяхме
и времето ни все във петилетки напрегнати беше
и на дните им трудови ний часовете унило брояхме.

А войските строителни амалгама те бяха-
с турци работни,с цигани съдени,
от дисципа пък българи над глави ни седяха,
та и техните норми да караме яко поломени.

Споменът по тези години много,много  траен остана
и не само затуй,че в седемдесет и седма земетръс ни люля,
а затуй,че строихме без пари и никой зад нас не застана
(ако пък за това ти речеш сметка да търсиш,все едно да си търсиш беля).

Само Бог бдеше неотменно и неотлъчно над нас,
със здраве изпълваше Той нашите дни
и песни войнишки звучаха бодро на глас
до седемдесет и осма на вечерника Бъдни.

Тогаз уволниха ни набора по живо,по здраво
и веднага в производството ангажирани бяхме,
сто и десет лева заплата ни даваха твърдо,кораво
и за по-голяма глас да повдигнем не смяхме.

В осемдесет и девета под  мечта ний паднахме
и все още ,все още тресе ни тя яко безспир
и политическа стръв,не една ли лапнахме,
но и смъкнахме ний не един ли кумир.

Българийо,земя като длан,с история звездна безкрай!
Земьо,що си ни родила и доколкото можеш кърмила,
знай,ще превърнем те ние в рай,земен рай
и тогава за всички ни ти ще станеш любеща,нежна и мила!


йерей Иван Илчев

Стандартен

Детски спомен

Бавно лунен блясък покри равнината
и нашироко разстели се той
и спря там нейде,чак под върбата,
повлякъл след себе си звезден порой.

И тишината в тъмата навлезе тя бавно,
ухания полски пръсна навред
и спомени донесе от време отдавно,
спомени детски без никакъв ред.

Ето ме мене.Аз съм хлапак осемгодишен,
хванал здраво своето братче в ръка,
овцете на паша,що бяха с овчар дългогодишен
срещаме ние по родителска ведра заръка.

Петте ни овчици,бели и кротки,кога ни видяха
заблеяха радостно,като че ли в хор,
ръцете ни малки към тях протегнати бяха
и със зрънца кукурузени прибрахме ги ние в нашия двор.

Баща ни и майка ни по някакъв повод в къщи не бяха,
но многократно в заръка вмениха ни те
овчиците наши,що през деня на воля пасяха
вечер да срещнем и сберем ги в двора ни всите.

И ето,събрани са в двора ни те,петте бели овчици.
С очи влажни ни гледат и весело блеят към нас,
а ние ги милваме,прегръщаме,целуваме по черни устици
и песни им пеем невинно по детски на глас.

Ех,години детски,тъй умилителни бяхте,
изпълнени с песни,със забава,с игри,
но тъй неусетно с живота се сляхте,
с живота,що донесе ни той свойте борби.

йерей Иван Илчев

Стандартен