Жерави

Ти виждал ли си ято жерави
в полет,устремен към юг-
телата морни,но крилете жилави,
с вратове,протегнати-един до друг.

На тях компас не им е нужен-
сърцето им е точен навигатор.
То е,което прави полета им дружен,
насочван сякаш от майстор-авиатор.

Тоз полет дълъг,уморителен и труден
неведнъж в живота летяли са го  те
и всеки жерав лети във строя буден,
тъй както будни са и всичките стоте.

Те носят будни своето послание-
послание за мир по земното кълбо.
За тях това е тяхното призвание
на мира да крепят  крехкото стъбло.

йерей Иван Илчев

Advertisements
Стандартен

NB!!!

„Нещастието казват е фатално!Но
само,ако за него ти не си готов!
То идва във живота ни реално
като чувство на откликнал зов.

Но любовта е личното ни чудо,
зареяно във космоса безкрай
като сърце,забило мощно,лудо,
като птица,долетяла от неземен рай.“

Протегни ръка и докосни го нежно,
за тебе то е с неземна красота
туй чувство ново,чувство неизбежно,
зарейващо те в пределите на нова висота.

Висота,от която вече ясно виждаш
коридорите на лабиринта с името живот,
а в сърцето си започваш да съзиждаш
Олтара Свят на Оня-Новия Кивот.

Кивотът,що носи името Иисус
и що запленил ни вече двайсет века
но често тресе ни с нравствений си трус
и прави съдбата ни незавидно лека!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Бисерът

Христос положи основите на своята Църква.Три века тя води битки за своето утвърждаване.Епископите от това време,които са начело на своите пасоми са милеещи и мислещи за тях.Миланският едикт от 313 г. кореннно променя ситуацията в Църквата.Вече няма гонения,няма страх от смъртта и тогава първенствуващият епископ е оня висш сановник,който е с големи привилегии и голяма власт до края на живота си.Мисълта,че е несменяем прави епископа силен,дързък и амбициозен.От чистия,скромния и изпълнен с духовност образ на архипастиря вече няма и следа.Той получава външните качества и белези на служебния висок пост и ранг и чрез тях получава онази опияняваща го власт,с която налага на подчинените си своята воля.Епископът-баща,епископът-пастир,жертващ дори живота си за своето паство се заменя от владика,на гръцки деспотис,т.е. абсолютен господар(деспот).Онзи сияен образ от времето на светите апостоли,утвърден от първите времена на Църквата избледнява и се заменя от друг,коренно противоположен нему.Духовните водачи на клир и паство вече стават онези,за които с болка говори св.Григорий Богослов,получил от подобни деспоти множество духовни рани:“Днес владиците се състезават за свещените престоли с всякакви средства,въстават един срещу друг,мразят се и се поразяват с безчислени бедствия.Това са неукротими воевачи,които говорят пред хората за благост и мир,а всъщност проливат помежду си кръв и то не само духовна.Помрачили са очите си от амбиции и злорадна дързост.“Ето,такъв един деспот може да промени до неузнаваемост живота на своите подчинени и когато това се случи питате ли се какво преживяват те,тези подчинени?Да,изпитанията им могат да бъдат продължителни,но могат да бъдат и един само миг,но след него,след този миг човек не може да остане вече същия,защото с него се извършва някаква необяснима трансформация и той става една съвсем друга личност-личност,пронизана от болка,личност,отделяща се от света,получавайки белега на самотата.
Защо ли се сещам за Йов?За онзи момент,когато все по-отдалече и по-глухо достигат до него думите на неговите „приятели“,онези „приятели“,които все още живеят в нормите на стереотипите,онези,над които Бог все още не е стоварил десницата Си,за да разклати из дъно и техните устои.Да,спомнете си Йов как става той все по-самотен в своите вопли,но тези вопли не са насочени към никой друг,освен към Бог,защото те са стенания,въпиющи за отговор,осмислящ страданията му;стенания,въпиющи за отговор на целия рухнал негов живот.В миговете,в часовете,в дните на самотата си той търси този отговор:Защо Бог отне синовете и дъщерите му?Защо Бог отне стадата и слугите му?И единствените думи,с които се утешава са:“Бог даде,Бог взе“,но те не са достатъчни да притъпят острата,раздираща сърцето му болка.И със своите все по-отслабващи сили,може би с последните от тях той,като че ли иска да ни нашепне „Ей,хора!В живота на всеки от вас може да дойде такъв,сриващ битието му час,когато всеки ще се изправи срещу сянката на своята съдба“.И оттам,откъдето ще започне на всеки мъката му,там ще свърши за него всичко рационално,защото точно там се преодолява триизмерното пространство на разума,навлизайки в сферата на ирационалното и парадоксалното.Не знам защо се сещам и за Авраам и Исаак.Може би,защото те са примера,с който можем да си обясним пресечната точка на разума с проторазума.Можем ли да си представим какво е изпитвал Исаак,виждайки от една страна неописуемата мъка върху лицето на своя баща,пристъпяйки към изпълнение на Божията воля и в същото време пак онази решителност върху същото това лице,с която той проверява остротата на огромния си нож,току до лицето на любимия си син.Кой от вас може да се постави на мястото на Исаак и да не потрепери?Кой от вас може да види проблясващия в ръцете на неговия баща остър нож,насочен към гърлото му и да остане спокоен пред лицето на жестокостта на изпитанието?Може би точно в такива мигове се ражда мисълта за Богоотдалеченост,мисълта за забравеност от Бога?Може би точно в такива мигове се ражда онзи химн на човешкия живот,който разбулва законната и истинна същност на човешкото битие,върху което грехопадението е сложило своя дамгосан печат,печатът,променил завинаги това битие и Аз-а на носителите му.

Но по какво може да познаем този Аз и притежателите му?Ние-по нищо,защото не сме сърцеведци,но Бог Е и в деня,когато се изправим срещу Него,Той ще ни отдели,както пастир отделя овци от кози.Как Го прави не знам?Но предполагам,че със Своя духовен взор Той вече Е видял сърцето ни и прозрял душата ни и в която открие онзи голям скъпоценен бисер,той ще е от избраните.
Но за какъв бисер става дума?Чували сте и знаете за бисерните миди!Знаете също как се оформя бисерът в тях!Знаете как,когато песъчинка попадне в меката мидена вътрешност за мидата започва време на болка,защото песъчинката с острите си краища прорязва сърцевината й.И тогава мидата започва да „рони сълзи“,т.е. да отделя секрет,подобен на сълзи и да обвива песъчинката.И тъй ден след ден,месец след месец,година след година тя облива песъчинката със сълзи,които я превръщат в прекрасен гладък бисер.И колкото по-голям е бисерът,толкова повече са били сълзите на мидата.Толкова по-голяма е била нейната болка.А с това Бог е наясно и по бисера,що Той ще намери в душите ни ще Съди за дните ни!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Ex cathedra

Аз помня деня на нашата първа среща,
кога погледите ни срещнаха се в миг.
Разбрах тогаз съдбата си злочеста
и в гърди си едва сподавих вик.

Господи,защо Ти в живота срещаш
личности с характери тъй противоположни?
Може би Го правиш,за да ни подсещаш,
че Промислите Твои са основоположни.

Единият е оня,който е със пълна власт,
що дал Си я до края на земните му дни
и с нея ще налага той воля си над нас
и ще забравим ние,че сме личности свободни.

Някога назад,назад във вековете
себелюбие обзело светите ни отци
и така замъглило им во веки умовете,
че и до днес негови са те заложници.

Заложници на мисъл дръзка,че са Божии наместници
тук в пределите на греховната наша земя,
а те като всички до мозъка на костите са грешници
и туй го отдавна  всеки от нас проумя.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Цвят на лотос

Над четвърт век години вече в мен кипяха,
кога трепетът към Тебе пребори моето сърце-
радост,благост и вълнение ведно се сляха,
кога към Теб протегнах аз моите ръце.

Във него,времето трудно на дните ми млади
Ти единствен опора твърда беше за мен,
вкусът на бадеми горчиви потъваше в Твойте наслади
и погледът мой към Теб бе той устремен.

Тъй се нижеха дните на Теб посветени,
като цвят на лотос разведряха мойто лице,
часовете ми всички бяха благословени,
щото плод бяха на пълно със Любов сърце.

Пулсираше то с ритъма благ на Вярата свята,
Вярата,що ломеше съмненията на моите дни
и един срещу друг изправяше два различни свята-
светът на неверието и на вярата във бъднини.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Пътят

Някога далеч във времето назад
живях с мисълта за Истината свята
и за нея любов слънчева събрах,
защото мислех,че  я има по земята.

Трябваше да минат толкова лета
и очите мои реалността да видят.
Реалността за нея аз да разплета,
що пророците  успяха да провидят.

„Аз Съм Пътят и Истината,и Животът!“
Тез думи прозвучаха преди двайсет века
и във тях е скрита същината на въпросът,
що оттогава терзае душата на човека.

И познахме я донейде ,но не и свободата,
защото трънлива е тя във чистия си вид,
с лице сурово,което лице е на борбата,
що изпълва дните на християнския ни бит.

Кога във истина покажеш черното на дните
и всичко сиво,що случва се във тях,
ще видиш как ще  променят ти съдбините
и после сломено ще  кажеш:“Наивник бях!“

Истината!Колко многолика тя е
и съдби,съдби как променя в миг!
Може ли някой лице й да извае
обобщено-в един-единствен лик?

йерей Иван Илчев

Стандартен

Dum spiro,spero

В живота на всеки понякога настъпва час,
когато рухват планове,въжделения,мечти,
когато над него друг наложи свойта власт
и с нея той животът му цели да промени.

Ако си ти,сети се що някога от древните бе казано:
когато в някой час за теб затварят се врати,
знай,в живота туй е много пъти то доказано,
че Бог за тебе посока нова ще посочи ти.

Взри се в нея и с вяра си кажи:“Докато дишам,надявам се!“
После твърдо,твърдо юздите на живота си хвани
и завинаги избави се от думи като „Съмнявам се!“
и ще видиш,ще видиш как животът твой ще се промени.

Щом Бог съзре несъкрушима вяра в твоето сърце,
щом съзре и елея благ на твоята душа,
ще протегне към тебе тогава Своите ръце
и в молитвите твои Той ще се  вслуша.

И нови дни на радост ще почнат да прииждат,
благоденствие отново ще пристъпи къщния ти праг,
очите твои ценности други ще започнат да виждат,
а смут ще обвземе недоброжелателя ти „драг“.

йерей Иван Илчев

Стандартен