България

Година шестстотин осемдесет и първа.
Аспарух край Варна той се спря,
земите български в проекция прозърна
и народът прабългарски със славяните го сля.

Знамето със конската опашка
войниците му вееха навред;
ордата му не бе тя дивашка-
цареше в нея боен ред.

Византия цяла съобразяваше се с нея,
франките също познаваха я те.
Столетия по-късно Борис прокара своята идея
в една вяра,споявайки българите и славяните.

После България мина през своя Златен век,
църкви и дворци строяха се със хъс.
Имаше тогава със що да гордее се човек,
кога кръстоса Симеон меч със златен Кръст.

И…комай дотук бе българската слава.
Раздори се започнаха в царския ни двор,
що разбиха устоите на нашата държава
и бързо византийци ни поставиха надзор.

И затекоха години на робство и тегла,
България затри се от картата световна,
съзнанието ни психика робска оседла
и до днес тя робска е,робски чутовна!

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s