Его

В лоното на тиха вяра,
обвеяна със топъл бриз
воювам мяра според мяра
със всеки мой изтънчений каприз.

Тук виждам как очи ми се примамват
по един красив домашен кът,
как искри ми те припламват
по път,над път и кръстопът.

После съзряха  те някаква машина,
ревеше тя със пълна мощ,
но шумът й беше си мърцина,
а красотата й не смути лунната ми нощ.

Надявах се аз все тъй да бъда-
над всички земни суети,
да избегна нея-Небесната отсъда,
но едно ми планове осуети.

И то бе:да бъда аз безкрай уверен
в Твоята подкрепа несломима,
да бъда и на принципа Ти верен,
в  душата моя-душата ми ранима.

По принципа Твой обаче що да сторя,
как мога да любя и врага си аз?
Туй за мене е история неприемлива
защото над его-то си нямам пълна власт.

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s