Вярност

993702_10202118894923412_1661097275_n

В часа на утрин безметежна,
в тоз ранен за туриста час,
в малка уличка крайбрежна,
все още сънлив вървях си аз.

Към мене куче запристъпя,
в очи ме мило гледа то,
без думи молеше да се застъпя
за него-разбрах го аз сто на сто.

Тоз кучо към мене протягаше крак
и сякаш в очи му аз сълзи съзрях
и затуй,че станах му набързо драг,
помислих си:“ В беда да го оставя  си е грях!“

Към лапата негова бързо погледнах
и трън във нея съзрях аз голям;
на внимателно изваждане веднага наблегнах
и кракът му в кръв и гной бе облян.

Треската извадих,кракът му превързах,
почиствайки раната със риванол
и дорде се усетя,се към него привързах
и питах се къде ли бе се убол.

А кучето гледаше ме с очи благодарни,
въртеше опашка и скимтеше на глас
и мислех си:“Няма от тях другари по-вярни,
дори да налагаш им своята власт!“

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s