Болката…

Някъде бях чел:“Само болката води към истината!“Тогава не се замислих дълбоко над тези думи,но от 15.01.2015г. те като рефрен звучат в главата ми и след тях се нижат въпроси,които искат своя отговор:Може ли болката да има смисъл?Възможно ли е страданието да ни дава най-правилния отговор за смисъла на човешкия живот?Защо в този живот много повече праведници страдат,отколкото грешници?Защо тези,които са най-достойни за Божията милваща десница най-често биват хвърляни в Геената огнена на страданието и болката?
В тишината на нощта,в дебрите на моето съзнание се надигнаха думи като вълни към бряг.Страданието не се дава на онези,които не могат да осмислят болката на дните си,а се дава на тези,които са докоснали до калта на живота,но и които могат да се зареят в слънчевите селения на Висша духовност и да черпят от там сили,за да могат да понесат смазващата тежест на незаслуженото страдание на своите дни.Да ,това са те,оклеветените!Но…Това страдание,колкото и несправедливо да е за тях,не е проклятие,а белег,маркер,знак за тяхната избраност да поведат останалите към обетованата земя на истината,да вдигнат на гърба си осакатения духовно и морално свят и да го понесат по своя път-пътят на своята Голгота,където тленното няма власт и дори смъртта отстъпва безсилна пред лицето на Доброто и неговата Светлина.Защото те са чеда на един друг,по-красив свят-света на Духовното,където властва несъкрушимия човешки дух.Защото те най-добре знаят формулата на живота:Черното и Бялото!Любовта и Омразата!Доброто и Злото!А това е формулата на хилядите противоречия,оня безкраен лабиринт с неговите препятствия и трудности,които всеки един от нас трябва да преодолее,за да достигне до същността на своето собствено Аз и неговата значимост сред Аз-овете на другите.И едва тогава да може да повярва в истинността на духовните си ценности и вече с тях да почне да търси смисъла на живота си.
Да,в неспирния бяг на времето човек се стреми да опознае света около себе си,но това прави,като изследва първо вътрешната хармония на своето Аз,стремлението му към оня душевен мир,който ще му донесе разбирателството със себе си и с другите около себе си.
Колко прав е Радичков,като казва:“Човекът ли?!О,той е едно изречение,написано с много вдъхновение и желание,но с много правописни грешки!“И цял живот всеки с делата си се стреми да поправи тези грешки.Не всички успяват.Но точно това е интересното на живота.Достатъчно е в стремлението да поправим грешките на битието си,никога да не забравяме,че сме Божии!Нищо,че сме вкопани в земната си участ,но затова пък сме надарени с Небесна благодат и от нея знаем,че:Животът е толкова човечен,колкото му разрешим да бъде!

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s