Цвят на лотос

Над четвърт век години вече в мен кипяха,
кога трепетът към Тебе пребори моето сърце-
радост,благост и вълнение ведно се сляха,
кога към Теб протегнах аз моите ръце.

Във него,времето трудно на дните ми млади
Ти единствен опора твърда беше за мен,
вкусът на бадеми горчиви потъваше в Твойте наслади
и погледът мой към Теб бе той устремен.

Тъй се нижеха дните на Теб посветени,
като цвят на лотос разведряха мойто лице,
часовете ми всички бяха благословени,
щото плод бяха на пълно със Любов сърце.

Пулсираше то с ритъма благ на Вярата свята,
Вярата,що ломеше съмненията на моите дни
и един срещу друг изправяше два различни свята-
светът на неверието и на вярата във бъднини.

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандартен

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s