Ex cathedra

Аз помня деня на нашата първа среща,
кога погледите ни срещнаха се в миг.
Разбрах тогаз съдбата си злочеста
и в гърди си едва сподавих вик.

Господи,защо Ти в живота срещаш
личности с характери тъй противоположни?
Може би Го правиш,за да ни подсещаш,
че Промислите Твои са основоположни.

Единият е оня,който е със пълна власт,
що дал Си я до края на земните му дни
и с нея ще налага той воля си над нас
и ще забравим ние,че сме личности свободни.

Някога назад,назад във вековете
себелюбие обзело светите ни отци
и така замъглило им во веки умовете,
че и до днес негови са те заложници.

Заложници на мисъл дръзка,че са Божии наместници
тук в пределите на греховната наша земя,
а те като всички до мозъка на костите са грешници
и туй го отдавна  всеки от нас проумя.

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s