11 септември

В единадесетия ден на месец девети,
в първата година на новото хилядолетие
в Америка площадът с „близнаците“ ярко засвети
в светлина,незапомнена от многолетия.

Кулите световни като свещи горяха,
пепел и дим се носеха вред,
паника,смут и тревога сърцата заляха,
кога видяха самолет към кулите да лети поред.

Цял свят,гледайки туй дъх затаи-
мъст на Ал Кайда-се носеше от уста на уста.
Търговският център цял се в пепел покри
от удара страшен,от удара на мъстта.

Минутите,сега секунди те бяха
в борбата неравна със страшната смърт.
Хора,офиси,кантори в огън горяха,
а сърцата на хиляди потънаха в скръб.

Потънаха,кога видяха как кулите рухват,
как навред се носеше яростен грохот,
как хора,обезумели на вси страни хукват
под на Ал Кайда мъстния поход.

После Америка със свойте „тюлени“
на Ал Кайда водача отстраниха без бой
и мемориал издигнаха от мраморни гоблени
тоз ден черен навеки да помни се той!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Вярност

993702_10202118894923412_1661097275_n

В часа на утрин безметежна,
в тоз ранен за туриста час,
в малка уличка крайбрежна,
все още сънлив вървях си аз.

Към мене куче запристъпя,
в очи ме мило гледа то,
без думи молеше да се застъпя
за него-разбрах го аз сто на сто.

Тоз кучо към мене протягаше крак
и сякаш в очи му аз сълзи съзрях
и затуй,че станах му набързо драг,
помислих си:“ В беда да го оставя  си е грях!“

Към лапата негова бързо погледнах
и трън във нея съзрях аз голям;
на внимателно изваждане веднага наблегнах
и кракът му в кръв и гной бе облян.

Треската извадих,кракът му превързах,
почиствайки раната със риванол
и дорде се усетя,се към него привързах
и питах се къде ли бе се убол.

А кучето гледаше ме с очи благодарни,
въртеше опашка и скимтеше на глас
и мислех си:“Няма от тях другари по-вярни,
дори да налагаш им своята власт!“

йерей Иван Илчев

Стандартен

Поклон,дечица!

Любимецът Първанов-Слави
конкурс той детски обяви.
Кой как иска да се слави
таланта свой да изяви
Дечица много се явиха
суров бе той в присъда си към тях.
Талант сериозен някои изявиха,
а други провокираха ни пък със смях.

Гергана,Ива,Симона и Крисия
показаха на всички как се пей,
а господин Андреев със свойта улисия
показа на всеки как да се смей.

Малката Крисия спечели конкурса
и стана за Евровизия нашата надежда.
На пеенето бързо тя намери пулса,
към подиума на Малта започна да поглежда.

И ето го денят на голямото очакване.
Криси,Хасан и Ибрахим към Малта отпрашиха.
Гафа със тока не бе за тях прецакване
и от туй тез дечица славни не се те уплашиха.

Жребият бе хвърлен и конкурсът започна.
Криси,Хасан и Ибрахим на голямата сцена излязоха.
Пианата не свиреха-те просто омайваха,а Криси бе точна
и с това тяхно представяне те в историята влязоха.

Ибрахим,Хасан и Криси-потомци на Орфея,
конкуренцията смазаха и в сърца ни останаха.
Европа,Балканите единодушни бяха за малката фея.
Всички го признаха,дори на крака станаха.

Криси мила,надежда наша българска,
ведно с Хасан и Ибрахим успеха повторете!
Спойката между ви,ако бъде другарска
овации още и още вий ще сберете!

http://vbox7.com/play:724ef79042

йерей Иван Илчев

Стандартен

Ас

В тъмата на вечер непрогледна,
кога попаднеш не плаши се ти.
Включи свойта мисъл-тя е всепрогледна,
дори в мрака ще видиш безкрайни широти.

Там,в тъмата на своето обично Аз,
превзето от необяснима ти страхливост
ще откриеш оня,тъй жадуван Ас
и ще освободи те той от твойта колебливост.

После с увереност ще погледнеш в бъдните си дни,
изчиствайки докрай и своите комплекси
и ще просветнат на хоризонта ти сияйни висини
и ще се усетиш изведнъж как безкрайно лек си.

Защото там,в светлината на томително сияние
ще изтръскаш шлаките на свойте грехове,
ще преминеш през ново за тебе обаяние,
което ще отнесе те към незнайни брегове.

И тук ще срещнеш се със други като теб освободени
от оня,тежкия товар на греховете,
ще видиш ти очите им облагородени,
пречистени от свежестта на ветровете.

Ветровете,що и в теб ще донесат промяната
и ще положат основите на новото ти битие,
омаян ще бъдеш ти от нея,смяната
на твоето облагородено до неузнаваемост лице.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Ergo sum

По пясъка топъл на мисли горещи
шляпам аз с боси нозе.
В главата ми-хиляди запалени свещи.
Сърце ми-мъка горчива тресе,

мъка по мене си,че нямам аз сили
със своето его да справя се сам.
В очи ми-картини,прекрасни и мили
потъват във него някъде там.

Картини,показващи его-то мое
как налага се в моите дни,
как полага им логото свое
и прави ги морни и без бъднини.

Затуй,Господи,его-то мое упорно
полагам го вече в Твойте нозе.
Направи го,стори го по-отговорно
и в позиция нова да се то озове!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Его

В лоното на тиха вяра,
обвеяна със топъл бриз
воювам мяра според мяра
със всеки мой изтънчений каприз.

Тук виждам как очи ми се примамват
по един красив домашен кът,
как искри ми те припламват
по път,над път и кръстопът.

После съзряха  те някаква машина,
ревеше тя със пълна мощ,
но шумът й беше си мърцина,
а красотата й не смути лунната ми нощ.

Надявах се аз все тъй да бъда-
над всички земни суети,
да избегна нея-Небесната отсъда,
но едно ми планове осуети.

И то бе:да бъда аз безкрай уверен
в Твоята подкрепа несломима,
да бъда и на принципа Ти верен,
в  душата моя-душата ми ранима.

По принципа Твой обаче що да сторя,
как мога да любя и врага си аз?
Туй за мене е история неприемлива
защото над его-то си нямам пълна власт.

йерей Иван Илчев

Стандартен

България

Година шестстотин осемдесет и първа.
Аспарух край Варна той се спря,
земите български в проекция прозърна
и народът прабългарски със славяните го сля.

Знамето със конската опашка
войниците му вееха навред;
ордата му не бе тя дивашка-
цареше в нея боен ред.

Византия цяла съобразяваше се с нея,
франките също познаваха я те.
Столетия по-късно Борис прокара своята идея
в една вяра,споявайки българите и славяните.

После България мина през своя Златен век,
църкви и дворци строяха се със хъс.
Имаше тогава със що да гордее се човек,
кога кръстоса Симеон меч със златен Кръст.

И…комай дотук бе българската слава.
Раздори се започнаха в царския ни двор,
що разбиха устоите на нашата държава
и бързо византийци ни поставиха надзор.

И затекоха години на робство и тегла,
България затри се от картата световна,
съзнанието ни психика робска оседла
и до днес тя робска е,робски чутовна!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Човекът-охлюв

Когато Каин Авела уби,
той бе мародерът пръв.
След него светът се още промени
и земята,напоена бе със кръв.

Да,Заветът стар цял във кръв лежи
и девизът негов всеки знай:
„Кръв за кръв“-туй на съмнение не подлежи-
Завет суров,жесток от начало и докрай.

После времето на Новия дойде.
Основан бе той на Любовта,
що струеше от голямото Иисусово сърце
и искаше да ни изпълни с топлота.

Но човекът-същество от кал е той-
Истината на Христа бързо промени-
куртоазията сърце му завладя без бой,
лицемерието доверието замени.

И така изминаха веч`двайсет века-
векове на подлост,коварство и сълзи
и нищо се не промени в човека,
освен че се научи да пълзи.

И до днес пълзи пред царе и патриарси
с усмивка лакейска,с низък поклон;
пълзи той пред управници и олигарси,
що имат туй за привилегия-закон.

йерей Иван Илчев

 

Стандартен

Проглеждане

прогл

Колко чуден е в днешното време света,
но всичко май си е чиста проба суета.
Идеологии,фрази,философии разни,
думите,о,думите разкошни,а делата празни.

Как само мнозина се мислят за личност голяма,
а колко,колко пъти това се оказва измама!
Но вижте ги надуват се много,надуват се важно,
държат се надменно,с презрение хладно.

Но идва ден,идва ден,когато човек отрезвява,
идва ден,кога съвестта му победно знаме развява!
Тогава осмисля живота си и своите дела
и разбира-виновна за всичко гордостта му била.

Самолюбие,тщеславие и гордост житейска
изчистете из вашта душа фарисейска!
Със смирение изпълнете дните си земни
и избягвайте вие да бъдете“ дребни“!

Тъй,вярвам би казал всеки един тогава,
разбрал,че да живее така не му подобава!
Че само с обич без корист и с чиста любов
се върви по пътя най-истински,по пътя Христов!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Да бъде Твоята воля!


Колко много искам аз да бъда,
но да бъда този,който всъщност съм,
да нехая за човешката отсъда
без страх за себе си и своя сън.

Спокойно хората да гледам във очите
и открито всичко,всичко да зова,
да не се страхувам нивга от бедите,
а всякога на всекиму в помощ да се отзова.

Но къде е всичко туй в живота?
А казват:свободна воля имали сме ний.
А как не сме далеч от скота
и как понякога от болка ни се вий.

От болка що заседнала в гърдите,
от която тъй без сили си остал
да бягаш на живота по стъгдите
и все на някого да си васал.

Какво е туй-свободна воля?!
Но къде,къде е тя?
Нещо се не връзва,моля!
И не виждам я,и я няма тя.

Защото тя е само чиста мисъл
що в главите ни корави зрей,
но в живота,в живота е без смисъл
и никак,ама никак не ни грей.

И в мигове такива до огледалото заставаме смутено
и в очи се ний погледнем крадешком
и виждаме лицето свое вледенено
и говорим си без думи,мълчешком.

Господи,да бъде Твоята Воля!

http://vbox7.com/play:02d882fd

йерей Иван Илчев

Стандартен