Болката…

Някъде бях чел:“Само болката води към истината!“Тогава не се замислих дълбоко над тези думи,но от 15.01.2015г. те като рефрен звучат в главата ми и след тях се нижат въпроси,които искат своя отговор:Може ли болката да има смисъл?Възможно ли е страданието да ни дава най-правилния отговор за смисъла на човешкия живот?Защо в този живот много повече праведници страдат,отколкото грешници?Защо тези,които са най-достойни за Божията милваща десница най-често биват хвърляни в Геената огнена на страданието и болката?
В тишината на нощта,в дебрите на моето съзнание се надигнаха думи като вълни към бряг.Страданието не се дава на онези,които не могат да осмислят болката на дните си,а се дава на тези,които са докоснали до калта на живота,но и които могат да се зареят в слънчевите селения на Висша духовност и да черпят от там сили,за да могат да понесат смазващата тежест на незаслуженото страдание на своите дни.Да ,това са те,оклеветените!Но…Това страдание,колкото и несправедливо да е за тях,не е проклятие,а белег,маркер,знак за тяхната избраност да поведат останалите към обетованата земя на истината,да вдигнат на гърба си осакатения духовно и морално свят и да го понесат по своя път-пътят на своята Голгота,където тленното няма власт и дори смъртта отстъпва безсилна пред лицето на Доброто и неговата Светлина.Защото те са чеда на един друг,по-красив свят-света на Духовното,където властва несъкрушимия човешки дух.Защото те най-добре знаят формулата на живота:Черното и Бялото!Любовта и Омразата!Доброто и Злото!А това е формулата на хилядите противоречия,оня безкраен лабиринт с неговите препятствия и трудности,които всеки един от нас трябва да преодолее,за да достигне до същността на своето собствено Аз и неговата значимост сред Аз-овете на другите.И едва тогава да може да повярва в истинността на духовните си ценности и вече с тях да почне да търси смисъла на живота си.
Да,в неспирния бяг на времето човек се стреми да опознае света около себе си,но това прави,като изследва първо вътрешната хармония на своето Аз,стремлението му към оня душевен мир,който ще му донесе разбирателството със себе си и с другите около себе си.
Колко прав е Радичков,като казва:“Човекът ли?!О,той е едно изречение,написано с много вдъхновение и желание,но с много правописни грешки!“И цял живот всеки с делата си се стреми да поправи тези грешки.Не всички успяват.Но точно това е интересното на живота.Достатъчно е в стремлението да поправим грешките на битието си,никога да не забравяме,че сме Божии!Нищо,че сме вкопани в земната си участ,но затова пък сме надарени с Небесна благодат и от нея знаем,че:Животът е толкова човечен,колкото му разрешим да бъде!

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандартен

Словото…

„Книгата на книгите“-от нея водят началото си духовните пътища в най-новата културна история на човечеството след Античността.Всичко постигнато от древния езически свят,в Библията намира своето продължение,но вече в един по-нов подход,подхода на философския контекст на монотеизма в лицето на юдаизма и християнството.Хармоничният идеал на древните за красиво съответствие между дух и материя се предава в редовете на Библията по един разбираем за обикновените маси начин чрез разграничаване на духовно-божественото и земно-материалното.Съвършен е светът на Бога и Неговите духовни селения,а човекът като част от земния материален свят е само негово подобие.Най-възвишеното в Новия завет е пълното равенство между човешките същества:няма мъжки пол или женски;няма деца или възрастни-всички пред Бога са едно.Да,всички са равни и единствено делата им ги разграничават.Доброто и злото у всеки един от нас е всъщност неговата пътека,пътеката на живота му,която води или към Светлината,или към Мрака и точно тук е,тук е нравственото извисяване на човешката душа или…нейното падение и възмездие.Човек е творение Божие и като такъв се стреми към Него,но по пътя към Бога той може да се подхлъзне и падне в някоя духовна бездна.Да,твърде висока е нравствената и хуманна същност на християнството.Той,Христос е строго последователен в Своето човеколюбие.Неговият подход е единствено Тя-Любовта.С нея Той подхожда към всички било грешници или по-малко такива.Но Той,Христос знае-Любовта е най-съвършения духовен дар за човека,най-светлата нравствена извисеност за него.Именно с това Свое мислене Христос повдигна летвата на Своето учение високо,много високо.Защото да обичаш врага си,който не разбира голямата твоя щедрост,с която даряваш пленената му от мрака душа,ето това е извисяването Христово,ето това е безграничната Му Мъдрост,която прелива в една дълбоко изстрадана хуманност.Дори Злото,дори Злото пред тази изстрадана хуманност отстъпва,победено от духовната сила на Любовта,която отваря пътя към падналата,към съгрешилата човешка душа,която е в безизходица и има нужда от спасение.А то,спасението е само в Любовта.Любовта,която е онази опрощаваща духовна сила на човеколюбието в нас.Да,Мракът и Светлината са у нас и те съжителстват в човешкото съзнание.Необходимостта от хармония в трудния път на нравствено отстояване на личностни позиции изисква голяма,голяма духовна сила.Именно нея човекът получава от универсалната етика на Христовото учение.Помислете само:омразата се превръща в Любов!Но това е труден,много,много труден процес и не е за всеки!Труден е за тези,които не могат да надскочат своето его,но когато до такива достигне логосната част на Бога,т.е.Словото Иисусово,Което със Своята Светлина разпръсква мрака в човешката душа и повежда сърцето му към слънчевите селения на Любовта,нещата се променят.Именно това е имал предвид евангелист Йоан,казвайки:“В началото беше Словото и Словото беше у Бога,и Бог беше Словото,и всичко чрез Него стана.“
Да,изричайки истината за Бога чрез Словото,човекът изрича всъщност истината за самия себе си.Той вече е познал Светлината на Божествената Вяра,защото Тя има битие,духовно битие единствено в съзнанието и мисълта на човека.Неслучайно Бог за телесните ни очи е невидим,но Той е видим за духовните ни очи,защото е Духовна Светлина,“Която в мрака свети и Мракът я не обвзе.“Чрез тази Светлина човекът сам разчита серпентините на битието си,меандрите на дните си,разпознава грешките си,но и успехите и радостите си в дългия,криволичещ път на житейските си изпитания и тогава,тогава прекрасно разбира:Милосърдието не е,не е поза,а човешко приемане на чуждата болка като своя,може би предстояща.Универсалните формули за страданието,изкуплението и възмездието са в основата на двете контрастни човешки чувства-любовта и омразата:да,любовта и омразата,защото те са,които движат човешкия живот.Те са,които градят неговото пълнокръвие,но и създават условия за падение или величие на нея,човешката природа.Кризисният,колизионен момент на избор между отмъщението и опрощението определят хуманната мяра за човека и неговите нравствени стойности.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Горещи сърца

Годината беше деветдесета!
Година на нов духовен подем!
Студентите със стачка поредна,десета
с ентусиазъм изпълваха поредния ден.

„Градът на честта“ те в таз година създадоха,
опънаха палатки цветни безброй
и всичко от себе си в борбата отдадоха
срещу изгнилия и рухнал комунистически строй.

Месеци наред те съвестта на нацията бяха.
Сърца ни изпълваха с гордост и чест,
редиците техни навред морал сяха
и на демокрацията станаха първия тест.

В тез редици млади цареше пиетет
и сърца им горещи изригваха гейзери
и в тях давеше се „червената смет“,
губейки позиции и красни си мейкъри.

Но впоследствие,всъщност какво се оказа-
всичко туй хитър сценарий било.
Буржоазията червена на какво е способна показа-
как смъква Тато,как превзема демократично било.

И ето,четвърт век от туй време измина
и тъпчем ние на място едно.
Червена олигархическа нишка премина,
определяйки новото,поредно червено звено.
йерей Иван Илчев

Стандартен

11 септември

В единадесетия ден на месец девети,
в първата година на новото хилядолетие
в Америка площадът с „близнаците“ ярко засвети
в светлина,незапомнена от многолетия.

Кулите световни като свещи горяха,
пепел и дим се носеха вред,
паника,смут и тревога сърцата заляха,
кога видяха самолет към кулите да лети поред.

Цял свят,гледайки туй дъх затаи-
мъст на Ал Кайда-се носеше от уста на уста.
Търговският център цял се в пепел покри
от удара страшен,от удара на мъстта.

Минутите,сега секунди те бяха
в борбата неравна със страшната смърт.
Хора,офиси,кантори в огън горяха,
а сърцата на хиляди потънаха в скръб.

Потънаха,кога видяха как кулите рухват,
как навред се носеше яростен грохот,
как хора,обезумели на вси страни хукват
под на Ал Кайда мъстния поход.

После Америка със свойте „тюлени“
на Ал Кайда водача отстраниха без бой
и мемориал издигнаха от мраморни гоблени
тоз ден черен навеки да помни се той!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Вярност

993702_10202118894923412_1661097275_n

В часа на утрин безметежна,
в тоз ранен за туриста час,
в малка уличка крайбрежна,
все още сънлив вървях си аз.

Към мене куче запристъпя,
в очи ме мило гледа то,
без думи молеше да се застъпя
за него-разбрах го аз сто на сто.

Тоз кучо към мене протягаше крак
и сякаш в очи му аз сълзи съзрях
и затуй,че станах му набързо драг,
помислих си:“ В беда да го оставя  си е грях!“

Към лапата негова бързо погледнах
и трън във нея съзрях аз голям;
на внимателно изваждане веднага наблегнах
и кракът му в кръв и гной бе облян.

Треската извадих,кракът му превързах,
почиствайки раната със риванол
и дорде се усетя,се към него привързах
и питах се къде ли бе се убол.

А кучето гледаше ме с очи благодарни,
въртеше опашка и скимтеше на глас
и мислех си:“Няма от тях другари по-вярни,
дори да налагаш им своята власт!“

йерей Иван Илчев

Стандартен

Поклон,дечица!

Любимецът Първанов-Слави
конкурс той детски обяви.
Кой как иска да се слави
таланта свой да изяви
Дечица много се явиха
суров бе той в присъда си към тях.
Талант сериозен някои изявиха,
а други провокираха ни пък със смях.

Гергана,Ива,Симона и Крисия
показаха на всички как се пей,
а господин Андреев със свойта улисия
показа на всеки как да се смей.

Малката Крисия спечели конкурса
и стана за Евровизия нашата надежда.
На пеенето бързо тя намери пулса,
към подиума на Малта започна да поглежда.

И ето го денят на голямото очакване.
Криси,Хасан и Ибрахим към Малта отпрашиха.
Гафа със тока не бе за тях прецакване
и от туй тез дечица славни не се те уплашиха.

Жребият бе хвърлен и конкурсът започна.
Криси,Хасан и Ибрахим на голямата сцена излязоха.
Пианата не свиреха-те просто омайваха,а Криси бе точна
и с това тяхно представяне те в историята влязоха.

Ибрахим,Хасан и Криси-потомци на Орфея,
конкуренцията смазаха и в сърца ни останаха.
Европа,Балканите единодушни бяха за малката фея.
Всички го признаха,дори на крака станаха.

Криси мила,надежда наша българска,
ведно с Хасан и Ибрахим успеха повторете!
Спойката между ви,ако бъде другарска
овации още и още вий ще сберете!

http://vbox7.com/play:724ef79042

йерей Иван Илчев

Стандартен

Ас

В тъмата на вечер непрогледна,
кога попаднеш не плаши се ти.
Включи свойта мисъл-тя е всепрогледна,
дори в мрака ще видиш безкрайни широти.

Там,в тъмата на своето обично Аз,
превзето от необяснима ти страхливост
ще откриеш оня,тъй жадуван Ас
и ще освободи те той от твойта колебливост.

После с увереност ще погледнеш в бъдните си дни,
изчиствайки докрай и своите комплекси
и ще просветнат на хоризонта ти сияйни висини
и ще се усетиш изведнъж как безкрайно лек си.

Защото там,в светлината на томително сияние
ще изтръскаш шлаките на свойте грехове,
ще преминеш през ново за тебе обаяние,
което ще отнесе те към незнайни брегове.

И тук ще срещнеш се със други като теб освободени
от оня,тежкия товар на греховете,
ще видиш ти очите им облагородени,
пречистени от свежестта на ветровете.

Ветровете,що и в теб ще донесат промяната
и ще положат основите на новото ти битие,
омаян ще бъдеш ти от нея,смяната
на твоето облагородено до неузнаваемост лице.

йерей Иван Илчев

Стандартен