Народе!

Народе мой,кажи ми от какво си недоволен?
Какво най-много буди твоя гняв?
Живеем във време,когато трябва да си волен
и да ехти свободен,свободен твоят глас.

Мълчание тягостно като в гробищен парк,
глухо стенат гърди не от труд уморени
и само вой потаен се носи като в зоопарк
на вълци за свободата своя натъжени.

Казват промяна имало във нашия живот,
свободни били сме да правим си,каквото щем,
а как държи се някой,подобно идиот
и прави той със нас туй,което ний не щем.

Ех,Българийо!Моя мила родна страна!
Кога ще станеш на Балканите Швейцария?
Ще спасим ли децата си от безработна вълна
и ще върнем ли ги пак някога в България?

йерей Иван Илчев

Стандартен

Буната

„Да бъдеш или да не бъдеш?“Звучи от памтивека!
Но не само този е въпросът важен на живота,
нищо,че звучи той край нас вече толкоз века.
А какъв ще е за теб и твойте дни,какъв ще е на Бога вота?

Да,вот на доверие ще даде ли Бог на твоите дела?
Одобрявани ли ще бъдат те или смазвани в зародиш?
Дали Бог за полезни ще ги сметне или за беда?
Мисля туй е важното,а не просто идея да родиш!

Да,но колко от нас туй в живота са прозрели?
За повечето това не е,не е на дневен ред!
Те просто без Бог в сърцето пътя са поели
и на мястото Му там в гърди си имат…,имат лед!

Читателю,който и да си,искаш ли да ме опровергаеш?
Ще оспориш ли думите ми,що аз редя на листа
или не искаш таз игра ти да я играеш?
Защото за теб игра е тя,но игра на примависта.

Всичко туй,що аз с горчивина споделям тук със вас,
породено бе на Богоявление на варненската първа буна,
когато четиридесет смелчаци за Кръста скочиха в захлас
и уловилия го пръв получи свойта медийна трибуна.

На въпроса:“ Не ти ли е студено?“ отговори бързо:“Не!“,
защото бил калявал се отдавна,бавно,ред по ред.
А на въпроса:“Вярваш ли във Бог?“ той усмихна се и рече:“Не!“,
защото,както казах в гърди му,вместо сърце проскърцва лед!

Въпросът е:защо в немалко български сърца Бог не съществува,
нали уж във свобода изминаха вече двадесет и пет лета?
Защото:в земята българска все още атеизмът властва и битува!
И тъй ще е,ще е още двадесет години за беда,много зла беда!

Защото четиридесет и пет години точно той Съзнанието ни
без милост бе промивал с атеистични ледени води,
затуй,затуй четиридесет и пет и днес са също нужни
той,атеизмът,сърцето българско да освободи!

йерей Иван Илчев

http://webnovinar.com/2016/01/02/%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB-%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%B4%D0%B8-%D0%BA%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B5-%D0%B2%D1%8F%D1%80%D0%B2%D0%B0/

Стандартен

Орис

Животът ни!Често пъти като река е той-
приижда и влече ни,когато си поиска,
често дави ни със някой свой порой,
а понякога нежно само лицето ни наплиска.

Понякога небето ни потъмнява,почернява,
светкавици мощни раздират го от край до край
и колапс в сърцето ни туй  причинява,
кога облаци оловни покриват слънчевий ни рай.

Душата ни като детенце малко тя се моли,
протегнало ръчички в някоя лунна нощ
от Бога благоденствие блажено да измоли
от Неговата сила и безкрайна мощ.

И Бог чува съкровената негова молитва
и по думите му дава своя благослов-
душата му,тя в слънчеви селения политва,
измолени сякаш от някой богослов.

Господи!На дните и нощите ни Ти Свята закрила,
не ни давай в сънна летаргия ний да заспим,
с овали омайни очите наши покрила,
та на живота шанса си да не проспим.

Защото той веднъж в живота ни минава
и носи в него благословия съкровена,
на дните наши свойта орисия дава
и прави съдбата ни завидна и блажена.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Теофания

Откак Ти,Господи,в далечната седемдесет и пета
насочи ме категорично с огнений си пръст,
оттогаз живота ми обгърна таз идея света
на гърди да понеса с чест аз своя кръст.

Започнах битки с власт безмилостно атеистична,
що налагаше си нагло атеизма свой
и даваше простор на идея тя хипотетична,
че наставяше ни в нея често,често и със вой.

Десет години отстоявах вярата своя докрай,
преминах препятствия и болка сърце ми владя,
а Ти,чрез хора подбрани каза ми:Малко потрай!
Твоят път-Господи,рече ми-Аз от години следя!

Но всъщност моят път отдавна посочи го Ти
и тръгнах по него уверено,без колебания аз.
Насока даде на дните ми,изпълни ги Ти със мечти,
а аз положих ги завинаги в ръцете на Твоята власт.

И вече трийсет години вървя воден от Теб,
вървя без колебание,с вяра,стаена в сърце.
Ти даваш на живота ми свещения ни хлеб,
а аз напълно оставил съм го в Твоите ръце.

йерей Иван Илчев

Стандартен

2015

Година нова от днеска се започва!
И тя е две хиляди и петнайста!
Какво ли ще вирее върху нейна почва
и дните й ще нижат ли се те като мъниста?

Това са все въпроси,що тревожат ми покоя,
що карат моето сърце да аритмира
и кой ще бъде,кой ще бъде тоя,
който битието наше ще да програмира?

Годината според метеорологичните прогнози
ще бъде време пак на климатични бедствия,
ще носи страхове и всякакви угрози,
които пък ще влачат своите последствия.

Ей,Господи,дали настъпва времето последно?
Дали Деница ще прати своите чеда,
които ще сеят между нас злоба безугледно
и ще вкарат ни те в не една беда.

Ако съдим по ежечасните наши взаимоотношения,
то Деница на всеки от нас впръскал е в сърцето
много,много отдавна дяволските свои озлобления,
що на дните ни житейски променят трасето.

И ще мине то през урви и през долища
и лавини житейски ще събуди за миг,
и ще докара ни още невъобразими пороища,
и ще отекне в простора не един човешки вик:

Господи,помилуй!

йерей Иван Илчев

Стандартен