Пътят към Вярата

Този път задължително минава през съмнението,защото именно то е онази съпротива на разумната истина пред парадокса на Вярата.Често пъти,за да се постигне вярата трябва да се разруши онова разумно съзнание и да се отрекат неговите истини.Именно,когато се премине границата на всичко разумно,тогава се навлиза в пределите на ирационалното и едва тогава се разбира Онзи,“Който няма къде глава да подслони“ и Неговата покана към „всички отрудени и обременени“,и Неговото обещание за Неговия покой.Но пътят към този покой често минава през онова кръстовище,където те причаква рискът да не бъдеш разбран от обществото,да бъдеш низвергнат от него,заради Този,към Когото си се обърнал.Тъжна истина е,че често вместо помощ от Христос,тръгналият след Него се обрича на самота,загърбен от обществото.Защо това е така?
Защото крачката към Него е крачка отвъд мислимото,отвъд рационалното.И често човек,който искрено Го е приел в сърцето си се излага на риска да бъде изолиран от общото,от установеността.А да загубиш твърдите устои на общовалидните истини,които ти създават чувството на сигурност и да останеш сам,отхвърлен от всички това е сурово,много сурово изпитание.Но такава е Божествената същност на ирационалното съзнание,защото то,обикновеното,рационалното съзнание трябва да премине през болката на Разпятието.Точно това означават Христовите думи:“Който иска да върви след Мене,нека се отрече от себе си,нека вземе Кръста си и Ме последва.“Ето,затова Вярата е парадокс.Ето,затова тя е в противречие с разума.Ето,затова всеки,приел този парадокс в сърцето си е поставен в ситуацията на постоянното негово изпитание.Но точно това изпитание държи християнина винаги буден в изпълнение на едни други Христови слова:“Бъдете будни и се молете!“
Бог иска да бъде разпознат и приет,но не чрез разума,а чрез Вярата.Да,Бог иска да отърси човек от шлаките на тривиалното разумие и когато човек наистина го стори,Бог се радва на факта,че той,човекът абсолютно свободно,чрез сърцето си открива пътя към Него.Откривайки този път човекът уверено закрачва по него.Но този път минава покрай Кръста.Виждайки го човек не бива да се плаши от жестокостта на този Кръст,а да го приеме като мястото,където рационалното пресича ирационалното,където злото пресича доброто,светлината-мрака.Защото Кръстът е мястото,където е заключена тайната на човека.Онази тайна,която разкрива,че човешкото сърце е арената,в която се води битката между дявола и Бога.
Но това сърце е едно ново кръстовище и тук на това кръстовище чака една идея,идеята за възстановяване на разкъсаните връзки между Бога и човека чрез посредничеството на Неговия Син.Неслучайно Христос изрича думите:“Аз и Отец-едно сме!“
Човекът е склонен да се обърне към Христос и да се уповава на Него,но иска за това покровителството Му,а Христос не обещава никаква земна награда.В такива мигове човек проумява своето его,че търси Бога заради покровителството Му,а не заради Него Самия.В своите записки Достоевски пише:“Най-великото приложение,което човек може да намери на своята личност,на пълното развите на своето Аз-то е да унищожи това свое Аз,да го отдаде цялото на всички и на всеки беззаветно.И в това е най-великото щастие.По този начин законът на Аз-а се слива със закона на човечността,а точно това е той-раят Христов.“
Да,диалектиката между „Осанна!“ и „Разпни го!“ се осъществява във всяко човешко сърце и никога няма да секне.Тя,разумната идея и Божията Истина са в нескончаем диалог във всеки поотделно и във всички общо.И тези диалози са именно онези,открояващи се мигове,мигове на среща на временното и Вечното,мигове,в които се фокусират отблясъци на минало,настояще и бъдеще като един вид пробиви на Вечността във времето и тогава се осъществява онова докосване на съзнанието до мига на временното,което веднага потъва в безкрая на Вечното,както кога искри за миг пробляснат и отново се върнат в огъня.
Всички тези символи се обединяват в един универсален модус на съзнанието на Вярата и зад него всеки човек се явява със своя индивидуален път-пътят,тръгващ от оня връх с приготвения за жертва Исаак през бунището,където е изхвърлен Йов,та до Голготата на Божия Син,където всеки сам изминава пътя на вътрешната си бездна и стъпалата на своята лествица.

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s