Ретроспекция

 

 

Някога далеч в годините назад
в родния ми град надигна се брожение.
Гражданите му искаха духовна благодат,
искаха достойнство,щяха уважение.

Кога България честваше години хиляда и триста
в хиляда деветстотин осемдесет и първа,
хиляда и осемстотин честваше Силистра
и митрополия в проекция почна да прозърва.

Като чедо на този добруджански град
и аз живеех с тази мисъл.
Тогава бях аз много млад,
но в това намирах твърдо смисъл.

Доростол древен е земя на светци.
В календара ги има,но всички не са.
Това го признават и наш`те отци,
що на Българската църква лице са.

С един познат от Семинарията архимандрит
служба отслужихме и това обявихме-
Силистра митрополия става,а той-митрополит
и  гражданския вот ний с това потвърдихме.

Аз митрополия исках,но не на всяка цена.
Исках я утвърдена от единен Български синод,
а не от алтернативни старци обявена
и тук с Генадий започна наший антипод.

Кога служби започнаха от тях си странях,
не участвах в театъра алтернативен,
но затова,че със тях аз не бях
върху ми стовари се взор негативен.

Генадий подкупил тъмни персони
да ме „посъветват“,както те си умеят.
От служба в Силистра той ме отрони,
по селата прати ме ветрове да ме веят.

Но Бог не оставя Свойте чеда-
във Варна Той ме премести навреме,
в Катедралата оставих аз свойта следа-
шестнайсет години прослужено време.

Кога обединението най-после настъпи
Генадий прости се с митрополитския сан.
В манастира Троянски без воля постъпи
и забрави той за Чекотинския хан.

Не след дълго пред Бога той се представи,
поради лоша обмяна на веществата
и остави след себе си различни представи
за Чекотин,за Доростол,за тържествата.

Нямам представа и нищо в пълнота не знам
с какво той някого е толкова ядосал
и този някой гроба разкопал му е без срам
и костите му потрошил и пръждосал.

Всичко туй,що случи се някога отдавна
прилича много на днешния ми хал.
Историята и преди,и днес си е забавна
и тя ще очисти ме от напръсканата кал.

Калта,че някога бил съм аз разколник,
кога митрополия в Силистра обявих.
На единна Църква и тогава бях поборник
и това го пределно ясно заявих.

Както и днес това заявявам гръмовно:
Един Народ,Една Църква,Една Воля!
В делата църковни да няма нищо срамовно
и чедата нейни да не изпадат в неволя!!!

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s