Страшният съд

Резултат с изображение за изображение на страшния съд  Пред очите ми изплуват три случая: Първи случай Голяма група руски туристи.Екскурзоводът омайно говореше за Варна и за Катедралния храм.Докато туристите внимателно слушаха,забелязах как една джебчийка „нежно“ бърка в раницата на една възрастна рускиня без тя да се усети.Когато видях,че джебчийката взе портмонето,по най-бързия и тих начин се озовах зад нея,улових я здраво за ръка и я накарах да пусне портмонето обратно в раницата.Тя го стори и без шум я съпроводих до храмовата врата.Но…Там я чакаха още шест други джебчийки.Тогава тя се обърна и насъска и останалите да се разправят с мене.Помислиха,че като са седем ще се справят.Но уви!Само „изядоха“шамарите и се разбягаха.Реших,че отсега нататък ще си имам ядове с тях.Но не,нямах.Винаги,когато бях в храма те не влизаха.А всички си кръстиха децата при мене. Втори случай Влиза в храма леко почерпен господин и започна на висок глас „високопарните“ си тиради:“Какъв Бог,какви пет лева?Пълни глупости!Няма никакъв Бог!“ Казах му да напусне храма и да вика навън,колкото иска и каквото иска,но той упорито отстояваше присъствието си в храма със звучна атеистична пропаганда.Тогава ревността по Вярата и по храма ме обзе и безпардонно го извлякох навън.А той продължаваше да вика:“Няма Бог!Вие живеете на гърба на тези „овце“,които палят свещи!“ Трети случай На заседание на Епархийския съвет сме.Внезапно в Митрополията влезе някакъв господин и започна да притеснява служителите с гръмовния си глас да му дадат пари,защото току-що е излязъл от затвора.Всички бяха притеснени,но никой не смееше да му се опълчи.След като търпях повече от 18 минути издевателствата на затворника,излязох от съвета и най-спокойно му посочих вратата.Той отказа да излезе и налетя на бой.Беше „обезвреден“ и изведен навън,а на служителите в митрополията казах да си поставят камера като във всяко културно учреждение и да влизат хора,с които да се работи,а не смутители на реда и тишината в нея.Те го сториха и сега камерата е свидетел за това,което ви разказах накратко. Някои казват:не ми приличало като свещеник да се опълчвам срещу злото!А когато няма охрана кой да го стори?Пък и спомнете си и Господ Иисус Христос се разгневи,взе бич в ръцете си и гневно плющя с него към самозабравили се люде. Тъй,че свещеници сме,но нищо човешко не ни е чуждо!!! Това са греховете на един нелицемерен,ревностен свещенослужител,подвластен на човешкото в себе си.“Божа кравичка“ никога не съм и не знам дали ще мога да бъда!!! Мисля си,че когато един ден се явя пред Страшния съд може да съжалявам за спонтанността си.Да съжалявам,че не съм оставил циганките да мародерстват в храма,а аз да си бъда кротък и смирен Божий служител.Да съжалявам,че съм изгонил от Божия дом един пиян атеист,който се съдираше да вика:“Какъв Бог?Какви пет лева?Няма Бог!Вие,от тези „овце“,които палят свещи живеете!“Един ден пред Страшния съд може да съжалявам,че не си останах смирен Божий служител и кротко да изслушам безбожните му крясъци. Но най-вече може да съжалявам,че не оставих онзи нагъл затворник да издевателства над една цяла Митрополия,опитвайки се да я убеди,че след като е излязъл от затвора,където е ял,пил и спал на „вересия“(там сме го хранили и поили всички и сме му спазвали човешките права) сме длъжни отново да го храним и поим и да му пълним джоба с пари,заплашвайки,че е затворник. Но Страшният Съд не е страшен,защото Бог е мъдър и прозорлив.По-страшен е съдът  човешки,защото не всеки човек е прозорлив,още по-малко пък-мъдър ,пък бил той и който и да е!Но има Видовден!А когато животът или Бог ти отворят очите има…болка!

йерей Иван Илчев

Advertisements
Стандартен

Пролетно разочарование

Календарна е пролет.Ден прекрасен.
Ден на поредната литургия свята.
Ден,в който образ един  стана ми ясен,
кога словата си   тя към мене замята.

-Нивото на проповед ти казах да снижиш!
-рече тя самовлюбено,авторитарно.
-Нали го правя-рекох-недей да ме виниш!
Словото ми звучи достатъчно олтарно!

Онемях,когато чух,че словото мое
трябва към бабите да го пригодя,
а младите,те в интернет намират всичко свое-
да се не мъча на тях да угодя.

Кога в Академията изпити вземах
казваха ми да проповядвам със стил.
Тези думи аз за вменяване имах
и тъй да проповядвам не бих се ленил.

Та нали ние сме тези,които сме станали,
когато словото сме открили за нас
и с него мисълта на разума сме хванали
и до днес с тази мисъл живеем в захлас.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Мъртвият Христос

Всички,които сте спрели погледа си върху картината на Холбайн,дори и да затворите очи,Христос продължава да е в тях!
Защо?Защото на небосклона на човешкия живот Той е оставил Своята светла диря!Той разсече мрака на този живот!Премина в него като метеор!
Нека си спомним:Той успокои яростното бушуване на бурята и вълните в Галилейското море.Всички,които бяха свидетели на това със страхопочитание си зададоха въпроса:“Кой е Тоя,че и вятърът и морето Му се подчиняват?“(Марк 4:41).На сватбеното тържество превърна вода във вино;нахрани 5 000 човека с пет хляба и две риби;върна на скърбящата вдовица единствения й син,като го избави от смъртта;върна към живот мъртвата дъщеря на съкрушения баща.На Лазар,Неговия стар приятел рече:“Лазаре,тебе думам стани!“ и го възкреси от мъртвите.И никой от враговете Му не отреча тези чудеса.Дори,напротив,заради тях те започнаха да Го преследват с цел да Го убият.Мотивът им звучеше така:“Ако Го оставят така,всички ще повярват в Него!“
При Него куци прохождаха,неми проговаряха,слепи провиждаха.Той следваше начертания от пророците път,защото този път беше Негов.Много пъти Той смущаваше Своите ученици с думите,че ще бъде предаден,заловен,бит,изтезаван,охулен,оплют,накрая ще бъде жестоко убит на Кръст.Никой от тях не приемаше тези думи в пълнота.Много пъти в недоумение те отказваха да ги приемат.Но стъпка по стъпка тези Негови слова се изпълняваха едно след друго и учениците Му бяха изправени пред тяхната действителност.А тази действителност беше жестока за тях.Този,Който три години беше с тях,Този,Който ги наставяше във вярата бе заловен като престъпник,бе обиждан,бе заплюван,бе изтезаван нечовешки и накрая бе разпнат без вина на жесток Кръст.Апостолите трудно приемаха тази действителност.Вярата на много от тях бе разклатена.Разбягаха се като пилци от римските войници.Изпокриха се като мишки в дупки.Някои се отрекоха от Него!Но имаше и такива,които макар и да бяха тайни Негови привърженици не    се отрекоха             (  като Йосиф Ариматейски,който отстъпи частния си гроб за Иисус,където бе положено поломеното от изтезанията и Кръста Му тяло.)
И ето идва времето,когато се решава съдбата на Християнството.Това смачкано до неузнаваемост тяло изведнъж изчезва от гроба.Много са спекулациите по този въпрос.Отрицателите на Християнството не се съгласяват с последователите Христови.Отричат Неговото Възкресение.Но имат ли те правото да мислят по своя си начин и прави ли са вярващите,приемащи Христовото Възкресение?
Първото нещо,което бие на очи е,че цяла една нова епоха започва в света-тази на Християнството и неговата Църква,която се създава веднага след Неговото Възкресение.
Второто е:добавката към декалога.Изясняването кой е съботният ден за християните.А това е първият след съботата.Неслучайно на славянски той получава името воскресение.
Третото е:цял един Завет,наречен Нов се сглобява от Неговите ученици,свидетели на всичко,което се е случило с Христос по време на съвместното им съжителство.
И тъй:възкръснал ли е Христос?Празният гроб достатъчно доказателство ли е за Неговото Възкресение?
Нека си спомним реакцията на първосвещеника и старейшините,когато римската стража им докладва вбесяващата и мистериозна новина за изчезването на тялото Христово.В онова време по-могъща от римската армия и по-дисциплиниран от римския войник е нямало.И изведнъж,когато представители,т.е.войници на тази армия пазят гроб на един „самозванец“,Той по абсолютно мистериозен начин изчезва.Това звучи невероятно.Това звучи необяснимо и загадъчно.И те измислят версия,че са изместили това тяло в друг гроб.Веднага следва въпроса:Тогава,за да сложат край на всичко и да поставят на място последователите Христови,защо не показаха това тяло?Всичко щеше да си дойде на мястото за тях,ако бяха изложили това тяло пред очите и на иудеите,и на Неговите последователи.Те не го сториха,защото нямаха това тяло.А учениците Христови заставаха пред мъченията и дори пред собствената си смърт,абсолютно убедени във Възкресението на своя Учител.
Защо?Защото човек може да умре за нещо,което знае,че е истина,но никой няма да умре за нещо,за което знае,че е лъжа.
На преден план излиза и едно смешно твърдение,че Иисус не е бил мъртъв след свалянето Му от Кръста.Часове наред Той бил чистен от кръвта по Него,часове наред Той бил мазан по еврейския обичай с благовонни масла,часове наред Той бил обвиван с погребални повивки.
Мислите ли,че най-близките,които са правили това,ако са усетили и най-малката искрица живот в Неговото тяло щяха да Го положат в гроба.Абсурд!Пълен абсурд!После след Неговото Възкресение Той се явява на много хора,явява се такъв,какъвто Го помнят,с добавката-дупките от пироните и прореза на копието,които са свидетелства за всичко станало.Същите тези дупки,които докосва неверникът Тома и пада в краката Христови с думите:“Господ мой и Бог мой!“
И тогава Господ Иисус Христос му казва:“Тома,ти видя и повярва!Блажени са,които не са видели и са повярвали!“
Да,наистина блажени са!
йерей Иван Илчев

Стандартен

Пясък между пръсти

В руслото на крепко вдъхновение,
под напора на първата ми младост,
която изтече  като мигновение
на крилете на несподелена радост.

После и втората бързо премина,
почти във края е вече си тя-
остават още година и половина
и все по-малко и малко си спя.

Дали,когато направя трийсет по две
мъдростта ще почука на мойта врата
или ще си бъда все тъй още дете,
дори и да съм с побеляла брада.

Детето,което в истината вярва,
че нея има я на нашата земя
и което за миг с „погледа „си мярва
как от действителността вярата му онемя!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Жестока реалност

the body of the dead christ in the tomb and a detail by hans holbein the younger

Има една картина на Ханс Холбайн-„Свалянето на Христос от Кръста“.Когато човек я погледне изпада в някакъв унес,в някакво онемяване.Холбайн представя в картината си една жестока реалност,пред която човешкото съзнание блокира.Пред такава една реалност,представена в най-пищните краски,с които може да бъде показана смъртта и то не на кого да е,а на Оня,що нарече себе си Син Божий.
Пред такава реалност,пред такава картина всеки за миг би загубил вярата си,защото печатът на страданието и предсмъртната агония върху тялото на Христос сриват имунитета на всяка вяра.Защото в тази картина се вижда онзи миг,в който властта на Бога е била иззета от Него-да,Бог Отец точно в този миг иззема Божествеността на Своя Син и Го оставя само в човешката му същност.
Иполит Римски казва:“Когато гледаш този труп на измъчения от безмилостните изтезания човек,в тебе се ражда един особен и любопитен въпрос:ако точно такъв труп(а той непременно трябва да е бил точно такъв) са видели неговите ученици,бъдещите главни апостоли,видели са го и жените,вървящи след Него и стоящите край Кръста вярващи и обожаващи Го.То по какъв начин биха могли да повярват,гледайки този размазан труп,че Той ще възкръсне?Тези хора,обкръжили мъртвия са усещали страшна тъга и объркване.Тази вечер тази тъга разбила всичките им надежди и всичките им вярвания.И в най-ужасен страх те са се разотишли,отнасяйки със себе си остатъците от своята вяра.“
При все това те са били и свидетели на отчаяните Христови слова:“Боже мой,Боже мой,защо си ме оставил?“
Вижте как Бог Отец поставя пред човека неимоверно високи изисквания,като очаква от него да повярва в Неговия Син,като на всичко отгоре Той е отнел от Него Божествеността и Го Е оставил на Кръста като обикновен смъртен.
Вярата на апостолите и всички,следвали Христа се срива.Всички се разбягват.Апостол Петър трикратно се отрича от Него.Ето го оня миг,в който Бог оставя човека на ръба между вярата и безверието,оставя го без твърди и разумни ориентири,без които той-човекът, не може да реши въпроса за Бога нито положително,нито отрицателно.Оставя го на неговата свободна воля сам да реши да следва или не Неговия Син.
В мига,в който човек навлиза в пределите на своето ново разграничително мислене,той вече започва да съществува на две нива-нивото на опита и предшестващото го ниво-нивото на предопита,т.е. на представите на опита.Точно този удвоен свят е в основата на противоречията на диференцираното(разделителното)съзнание,който вече предлага едно друго ниво:познанието на живота.
Този преход символизира оня кръстопът,оня кръст,където се намира пресечната точка между хоризонталния или материалния свят на човешката природа,и вертикалния или трансцедентен,т.е. надсетивен или подсъзнателен свят на Божествения Логос.Силуетът на едно ново единно съзнание се определя от срещата между тези два свята.В този смисъл Христовият Кръст е Оня универсален символ на Вечността,оная пресечна точка на раждането и умирането,времето и вечността,духа и плътта,вярата и неверието.Символ,който някои полагат в сърцето си,а други не,едни стават вярващи,а други не и Възкресението Христово става най-голямата опора на вярващите.
йерей Иван Илчев

Стандартен

Недоумение

Да служиш в Неделя Кръстопоклонна,
да говориш за него-големият грях,
да говориш за аборта с мисъл непреклонна,
а млади в храма да разкарват се със смях.


Ей туй,Господи,не мога да проумея!
Не докосва ли Твоето слово сърца им?
Просто да го допусна аз не смея-
за мене това е въпрос немислим.

А говорих сърцато,говорих със жар
за Кръста житейски,що всеки от нас носи,
що всеки на делата си е пълновласт господар
и в молби си горещи,що иска от Бога да проси.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Кръстът и неговата тайна

 

Нека мислено се пренесем в оня миг,когато изпонаранен и обезсилен от жестоките мъчения,Христос бива разпънат на кръст!
Там край Кръста са и тези,които в продължение на три години са неотлъчно до Иисус!Тялото на техния Учител е размазано до неузнаваемост от безмилостните мъчения!Остава въпросът как апостолите,сподвижниците,повярвалите в Него са могли да преживеят тази гледка!Какво е ставало в душата на всеки,приел приживе Иисус?
Един от критиците на Християнството-Ницше,казва:“Фаталният характер на Евангелието е предрешен от смъртта-не Иисус,а самото То виси на Кръста.“
Тази позорна за времето смърт,сполетяла Него-Безгрешния,ни кара да си зададем въпроса:Кой всъщност е Той?Защо Му се случва това?И изобщо,защо Бог допуска това,дори към Своя Син,гледайки безучастно жестокостта към Него?Защо Го оставя да стане жертва без да е заслужил такава съдба?
Колко близък по смисъл е този момент с онзи от древногръцката митология,когато Прометей,затова че е сторил добро(дал огъня на земните) е прикован към скала.Пратен е от Зевс и орел,който да кълве плътта му!Защо?Защо?Защо?Защо,откакто човек съществува историите за доброто са почти едни и същи?Винаги доброто бива наказано и то по особено жесток начин!И в древногръцката митология,и в епоса за Гилгамеш,и в индийската митология сценарият е почти идентичен.Тоз,що дръзва да отвори очите на простосмъртните бива безмилостно наказван от т.нар. „необходимост“ и коя е тази Необходимост?
Това пътят на живота ли е с неговата безмилостна закономерност или съдбата е Божий промисъл за всеки?Подобно Киркегор трябва ли да игнорираме гръцкия митологичен епос и да се спрем върху редовете на Йов?Защото именно „горчивината на душата“,цялата неволя и сломеност,именно Кръстните Христови мъки разрушават у човека мисълта за лидерството на рационалното мислене!
И тогава идва един полунощен час,в който всеки се изправя пред самия себе си!И това е часът на изпитанието!Когато трябва да извади онова „жило,забило се в плътта му“,“жилото на болката“ и да се усети над земното,политайки над него и зарейвайки се в духовното,носен на крилете на Вярата,която „със смърт,смъртта победи.“Вярата,която кара Авраам да приеме Божията воля без при това да се отказва от Исаак!Вярата,която кара Йов да надделее болката по загубата на имоти,болката по загубата на чеда,болката,пронизваща и плътта му,която като огън изгаря съмненията му,за да триумфира измъчената му душа и да остане твърдо в Нея!Да премине през онази,безпределната отдаденост на Сина към Отца,същата тази отдаденост,заради която Го разпъват на Кръст.И всеки,четейки тези редове ще се сети за своите утрини и вечери на напрегнато очакване истината да възтържествува над неистината в трудни за него моменти,онова вкопчване в Надеждата,която го измъква из лапите на отчаянието-отчаянието,което го хвърля в огъня на Адовото безверие.Но подобно на Дмитрий Карамазов от „Братя Карамазови“ всеки един от нас в мига на някакво безсилие да може да каже:“Мога в хиляди мъки да се мъча!Мога да се гърча,но аз съм-съм и ще бъда!И до последния си миг,дори и да не видя повече слънцето,аз знам,че то съществува!“
Да,Слънцето на справедливостта ще кажа аз и ще завърша:Дори и да не го видя повече,аз знам,че то съществува!!!

йерей Иван Илчев

Стандартен