Находка

Някога,освен българска учихме и руска литература.Защо казвам това?Защото попаднах на един мой литературен анализ от 1973 година.В него видях как съм се разгърнал и с каква жар съм сравнявал западноевропейската и руската литература.А ето и неговите редове: „Ако възприемем,че терминът „световна литература“ означава взаимосвързана система на теми и драматични моменти,които взаимно си влияят и които се намират в родствени отношения,ако възприемем световната литература като голям кръг,всяка точка от който по силата на един и същ еволюционен закон органически е свързан с другите точки,то няма начин да не видим,че руските литературни произведения,руските романи и драми,велики сами по себе си,често вървят по тангентата без да влизат в големия кръг,даже и когато вземат своето начало от него. Често пъти се е писало за влиянието на европейската селска повест(Жорж Санд и Ауербах) върху „Записките на ловеца“ на Тургенев.Но социално-освободителният патос на Жорж Санд е облечен в романтично идеализирани образи.Тя,стараейки се да привлече вниманието и симпатиите на читателите към народните маси,рисува такива благородни хора на труда,които притежават такава нравствена извисеност,че могат самостоятелно да достигнат висок културен уровен.Тя често е казвала:“Аз се стремя да изобразя човека такъв,какъвто ми се иска той да бъде.“ Когато Балзак изпада в груб възторг,когато Дикенс бива обладан от детска наивност,а Ауербах става неискрено простодушен,читателят винаги чувства,че пред него става нещо рафинирано и ентусиазма и интереса му отстъпват.Нищо такова,обаче не виждаме у Тургенев.Докато утопичният начин на мислене на Жорж Санд често поражда в нейните произведения примирителни тенденции с идилични финали,то руската действителност със своите резки социални противоречия вдъхновява Тургенев да напише произведения,които и днес поразяват всеки читател със своята мълчалива и строга критика на руския обществен строй(„Кантора“,“Бурмистър“,“Муму“). Руската литература първа ни показа разрушаването на човека под влияние на зависимостта и нищетата и изтъкна на преден план не толкова нищетата,колкото човешкото над материалното.Всички помнят Пушкиновите слова:“О,бедност,бедност!Как тя унижава нашето сърце!“Такъв мотив за униженото сърце лежи в основата на произведенията:“Стационарният надзирател“,“Шинел“,“Бедни хора“,“Унижените и оскърбените“,където е показано духовното обедняване на човека.Потенциалният бунт,сложен в основата на Гоголевата повест се реализира и в редица образи на Достоевски.Моралният ригоризъм(строга нравствена автоцензура) на руските писатели има своята обективна историческа основа.Стефан Цвайг пише:“При Дикенс и героите му венецът на всички желания е уютна,обкръжена със зеленина къщичка и весело играещи дечица.При Балзак-замък,титла на пер,милиони.На кого от героите на Достоевски е нужно всичко това?Те никъде не желаят да се спрат,даже и при щастието.Те всички искат да вървят все по-нататък и по-нататък,защото притежават „голямо сърце,изпълнено с тревога“. За богатството на човешкия образ в творчеството на Толстой и Достоевски подробно говори и Зергел-виден немски литературовед.Той казва:“Кой до Толстой умееше да рисува така нагледно човека,външността му,движението на ръцете му,дори мимиките по лицето.Много преди Зола той се ползваше от способа да повтаря като лайтмотив някои физически усещания.“ А Горки,Горки може да бъде правилно разбран само от хора,които са излезли от границите на буржоазното мислене.Неслучайно най-верни преценки за него са дадени от писатели,доближили се до социалния му мироглед-Ромен Ролан,Бърнард Шоу,Антон Синклер,Мартин Андерсен,Анри Барбюс.Тези писатели най-добре почувстваха и представиха Горки,а и не само него.Произведения като „Анна Каренина“,“Война и мир“,“Престъпление и наказание“,“Братя Карамазови“,“Идиот“ не слизаха от съзнанието на много читатели по света.Западните критици неведнъж са писали,че руската литература реализира своите етично-възпитателни задачи без да намалява художествената стойност на своите образи.Руската литература намери в реализма своята самобитност,затова тя печели съзнанието на всеки,навлязъл в нейните дебри и ще прави това,докато има хора,които се интересуват от книги и литература.“ Ето това е литературният ми анализ от 1973 година,преди повече от 40 години .

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s