Кръстът и неговата тайна

 

Нека мислено се пренесем в оня миг,когато изпонаранен и обезсилен от жестоките мъчения,Христос бива разпънат на кръст!
Там край Кръста са и тези,които в продължение на три години са неотлъчно до Иисус!Тялото на техния Учител е размазано до неузнаваемост от безмилостните мъчения!Остава въпросът как апостолите,сподвижниците,повярвалите в Него са могли да преживеят тази гледка!Какво е ставало в душата на всеки,приел приживе Иисус?
Един от критиците на Християнството-Ницше,казва:“Фаталният характер на Евангелието е предрешен от смъртта-не Иисус,а самото То виси на Кръста.“
Тази позорна за времето смърт,сполетяла Него-Безгрешния,ни кара да си зададем въпроса:Кой всъщност е Той?Защо Му се случва това?И изобщо,защо Бог допуска това,дори към Своя Син,гледайки безучастно жестокостта към Него?Защо Го оставя да стане жертва без да е заслужил такава съдба?
Колко близък по смисъл е този момент с онзи от древногръцката митология,когато Прометей,затова че е сторил добро(дал огъня на земните) е прикован към скала.Пратен е от Зевс и орел,който да кълве плътта му!Защо?Защо?Защо?Защо,откакто човек съществува историите за доброто са почти едни и същи?Винаги доброто бива наказано и то по особено жесток начин!И в древногръцката митология,и в епоса за Гилгамеш,и в индийската митология сценарият е почти идентичен.Тоз,що дръзва да отвори очите на простосмъртните бива безмилостно наказван от т.нар. „необходимост“ и коя е тази Необходимост?
Това пътят на живота ли е с неговата безмилостна закономерност или съдбата е Божий промисъл за всеки?Подобно Киркегор трябва ли да игнорираме гръцкия митологичен епос и да се спрем върху редовете на Йов?Защото именно „горчивината на душата“,цялата неволя и сломеност,именно Кръстните Христови мъки разрушават у човека мисълта за лидерството на рационалното мислене!
И тогава идва един полунощен час,в който всеки се изправя пред самия себе си!И това е часът на изпитанието!Когато трябва да извади онова „жило,забило се в плътта му“,“жилото на болката“ и да се усети над земното,политайки над него и зарейвайки се в духовното,носен на крилете на Вярата,която „със смърт,смъртта победи.“Вярата,която кара Авраам да приеме Божията воля без при това да се отказва от Исаак!Вярата,която кара Йов да надделее болката по загубата на имоти,болката по загубата на чеда,болката,пронизваща и плътта му,която като огън изгаря съмненията му,за да триумфира измъчената му душа и да остане твърдо в Нея!Да премине през онази,безпределната отдаденост на Сина към Отца,същата тази отдаденост,заради която Го разпъват на Кръст.И всеки,четейки тези редове ще се сети за своите утрини и вечери на напрегнато очакване истината да възтържествува над неистината в трудни за него моменти,онова вкопчване в Надеждата,която го измъква из лапите на отчаянието-отчаянието,което го хвърля в огъня на Адовото безверие.Но подобно на Дмитрий Карамазов от „Братя Карамазови“ всеки един от нас в мига на някакво безсилие да може да каже:“Мога в хиляди мъки да се мъча!Мога да се гърча,но аз съм-съм и ще бъда!И до последния си миг,дори и да не видя повече слънцето,аз знам,че то съществува!“
Да,Слънцето на справедливостта ще кажа аз и ще завърша:Дори и да не го видя повече,аз знам,че то съществува!!!

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s