Жестока реалност

the body of the dead christ in the tomb and a detail by hans holbein the younger

Има една картина на Ханс Холбайн-„Свалянето на Христос от Кръста“.Когато човек я погледне изпада в някакъв унес,в някакво онемяване.Холбайн представя в картината си една жестока реалност,пред която човешкото съзнание блокира.Пред такава една реалност,представена в най-пищните краски,с които може да бъде показана смъртта и то не на кого да е,а на Оня,що нарече себе си Син Божий.
Пред такава реалност,пред такава картина всеки за миг би загубил вярата си,защото печатът на страданието и предсмъртната агония върху тялото на Христос сриват имунитета на всяка вяра.Защото в тази картина се вижда онзи миг,в който властта на Бога е била иззета от Него-да,Бог Отец точно в този миг иззема Божествеността на Своя Син и Го оставя само в човешката му същност.
Иполит Римски казва:“Когато гледаш този труп на измъчения от безмилостните изтезания човек,в тебе се ражда един особен и любопитен въпрос:ако точно такъв труп(а той непременно трябва да е бил точно такъв) са видели неговите ученици,бъдещите главни апостоли,видели са го и жените,вървящи след Него и стоящите край Кръста вярващи и обожаващи Го.То по какъв начин биха могли да повярват,гледайки този размазан труп,че Той ще възкръсне?Тези хора,обкръжили мъртвия са усещали страшна тъга и объркване.Тази вечер тази тъга разбила всичките им надежди и всичките им вярвания.И в най-ужасен страх те са се разотишли,отнасяйки със себе си остатъците от своята вяра.“
При все това те са били и свидетели на отчаяните Христови слова:“Боже мой,Боже мой,защо си ме оставил?“
Вижте как Бог Отец поставя пред човека неимоверно високи изисквания,като очаква от него да повярва в Неговия Син,като на всичко отгоре Той е отнел от Него Божествеността и Го Е оставил на Кръста като обикновен смъртен.
Вярата на апостолите и всички,следвали Христа се срива.Всички се разбягват.Апостол Петър трикратно се отрича от Него.Ето го оня миг,в който Бог оставя човека на ръба между вярата и безверието,оставя го без твърди и разумни ориентири,без които той-човекът, не може да реши въпроса за Бога нито положително,нито отрицателно.Оставя го на неговата свободна воля сам да реши да следва или не Неговия Син.
В мига,в който човек навлиза в пределите на своето ново разграничително мислене,той вече започва да съществува на две нива-нивото на опита и предшестващото го ниво-нивото на предопита,т.е. на представите на опита.Точно този удвоен свят е в основата на противоречията на диференцираното(разделителното)съзнание,който вече предлага едно друго ниво:познанието на живота.
Този преход символизира оня кръстопът,оня кръст,където се намира пресечната точка между хоризонталния или материалния свят на човешката природа,и вертикалния или трансцедентен,т.е. надсетивен или подсъзнателен свят на Божествения Логос.Силуетът на едно ново единно съзнание се определя от срещата между тези два свята.В този смисъл Христовият Кръст е Оня универсален символ на Вечността,оная пресечна точка на раждането и умирането,времето и вечността,духа и плътта,вярата и неверието.Символ,който някои полагат в сърцето си,а други не,едни стават вярващи,а други не и Възкресението Христово става най-голямата опора на вярващите.
йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s