Животът

Животът понякога изглежда безмилостен и безсмислен,а ние,изпаднали в плена на тази представа,вместо да я разкъсаме понякога затъваме още повече в нея.А той,животът не е нито добър,нито лош,нито справедлив,нито несправедлив.Той просто е Божествено логичен.Казано с езика на поезията-един бликащ извор на вдъхновение,една Божествена поема за величието на човешкия дух.“Ние всички сме творци,царе в някоя област,поети,музиканти и не ни трябва много,само да се разтворим като лотоси,за да разкрием в пълнота това,което е у нас.“(Хенри Милър)
Изпадайки в дълбок размисъл за смисъла на дните ни,осланяйки се на Божествената частица в нас-съвестта ни,ние прекрасно разбираме,че трябва да изчистим омразата в себе си,заблужденията,користта човешка,всички те-окови за духа,защото нещастен,нещастен е оня,който не се плаши от затвора и го счита за свой дом и в такива мигове на размисъл разбираме,че нечистите желания ни убиват.В такива мигове на размисъл разбираме,че човек се превръща в жертва на собствените си адски помисли,на собствените си жестоки мисли.А той,той може да бъде поет и от неговото слово да тече живот.А знайно е,че истински живот има там,където съзнанието е будно,където човек всеки миг осъзнава собственото си несъвършенство,където човек може чрез съвестта си да си даде отговори на въпросите:кой е той и защо,защо страда в определени моменти.Защото истински човешкото започва в оня момент,в който се пробуждат тези запитвания в нечий ум.Защото няма живот в илюзия,още по-малко пък в съня.Сънят е едно неосезаемо робство на ума,а неговата свобода е една велика идея на духа.Тя няма граници,пол и раса.Нейната религия е истината.А истината винаги е проста,каквито са великите неща.Бог не е нещо само извън нас,но и вътре в нас.Затуй великите неща са достъпни.Ако не бяха достъпни,те просто не са велики.Сложно е онова,което излиза извън реда и ритъма на Вселената,хаоса,безредието и тъй пленяващите ни понякога-омразата и агресивността.Вътрешната опростеност на нещата съставлява величието на човека.Колко,колко разбират думите на Спасителя:“Блажени са бедните духом,защото тяхно е Царството небесно.“?Само истински повярвалият е посланик на своята вяра,идещ от Вечността и отиващ във Вечността.Защото само истински вярващият знае,че често грехът извежда душата из лабиринтите на мрака на път,който е светъл и прав.Да,за да усети величието на живота,понякога човекът трябва да познава дълбините му,ония мрачни дълбини на падението и тогава величието ще стане истински копнеж за неговата душа.Величието е синоним на Бог,хармонията и любовта,а Любовта е великото начало на истинския живот,негова Божествена поезия,излизаща из глъбините на нашето сърце и показваща неговата същност.

йерей Иван Илчев

Advertisements
Стандартен

Когато

Когато до Вярата застане Любовта
до тях застава мигом и Надеждата
в съюз троен,сияещ в красота,
облечен на мира в одеждата.

Ако позиция до тях заеме Мъдростта
тоз съюз амалгама свята става
и поражда  в сърца ни радостта,
радостта,що изригва мощно като лава.

И лавата потича в улея на дните.
По пътя си помита всичко в миг,
в потока пирокласен изгаря тя бедите,
в огъня потъват те с последен вик.

Светът край нас тогаз Божествен става,
проказата в душите-и нея веч я няма,
благодатен мир в сърцата ни настава,
а обидата- веч е глуха и напълно няма.

И в този душевен благодатен рай
сълзи на умиление очите ни изпълват
и Одата на радостта звучи безкрай
и семена на благост в душите ни покълват.

йерей Иван Илчев

 

Стандартен

За „мрачното“ Средновековие

Дълго време за този период се говореше,че е период на мрак,скованост,схоластика,порочни и жестоки феодали и мързеливи и чревоугодни монаси;период на жестока инквизиция,защото се разглеждаше през пристрастната призма на атеистичния комунизъм.Но безпристрастния исторически поглед назад говори нещо съвсем друго.Инквизицията не е през Средновековието,а след Ренесанса и то близо две столетия след него,че кладите в същинското Средновековие са рядкост,че за цялата епоха са осъдени на смърт много по-малко хора,отколкото са загиналите по времето на атеизма в социалистическия лагер.
Ерих Фром пише,че характерното за Средновековието е било чувството за сигурност.“И тогава имаше страдания и болка,но имаше и Църква,която правеше търпимо това страдание,тази болка.“ И чрез нея милосърдието е владеело всецяло нравите.
Античният свят е презирал физическия труд.Средновековието под влиянието на християнската църква го прославя,защото „трудът е угоден Богу“ и девизът монашески е бил:“Моли се и работи!“Вярата в силата на Словото е била безгранична,благодарение на Църквата.Карл Юнг пише““Всяка култура има своето лице и институции,чрез които въплътява нравствения капитал и етичната енергия на една епоха и обществото й.В Античността това е полисът или Римската правова държава,а в средните векове-Църквата.“Точно Средновековието създаде извисените образи на рицаря и монаха,безпределно предани на честта,вярата и достойнството.Николай Бердяев казва,че „ако Средновековието бе бедно духом,то не би издигнало величествените катедрали,които след толкова години продължават да ни смайват.“Описанието на такъв един храм е по силите на малцина.И до днес остава загадката на строителството им.Изобщо за нас,преживелите атеизма е трудно да си представим времето на Средновековието-време на разцвет не само на духовността,но и на науката,стремежът към знание,чувството за права и справедливост и най-вече онова чувство,носещо името милосърдие.
Томас Ман пише:“Средновековната църква живееше истински с традициите на Античността.Благодарение на нея и на арабите до нас достигна голяма част от древната култура.“Гуревич пише:“Пространството на готическите катедрали е дематериализирано и спиритуализирано в една безкрайност,но организирана безкрайност.То създава впечатление за движение и изменение.Статуите не стоят самостойно,както е в античните храмове,а са включени органически в стройни ансамбли.Така изграждат едно неразлагаемо цяло-Космосът и Вярата,изразена чрез Готиката на катедралата.“
Е,вярвам с тези редове поне малко разпръснах облаците от предразсъдъци за тази епоха,защото Средновековието е,което култивира универсализма,изразяващ чувството и амбициите за крайност и завършеност в един стремеж за единство и достигане на пределност.Нека знаем това.А то постигна това,благодарение на Вярата и Църквата като неин представител.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Що е проповед и има ли тя почва в последните времена?

Проповедта е мощно духовно оръжие,защото стрелите,що излитат от него са Божиите слова,които достигат всяка точка,в която са се прицелили.Да чуем строгата заръка на св.ап.Павел към Тимотей във ІІ Тим.4:2-4:“Проповядвай Словото,настоявай с време и без време,изобличавай,порицавай,увещавай…3.Защото ще дойде време,когато няма да търпят здравото учение:но понеже ги сърбят ушите ще си натрупат учители по своите страсти и като обърнат ушите си от истината ще се обърнат към басните.“
Забележете:първо,сериозността на заръката;второ,отговорността на проповедника за всичко,което проповядва;трето-тя е предупреждение към проповядващия да не се нагажда към псевдоистини,а да търси само истината.
Какво казва Бог чрез Йеремия 23:29:“Не е ли Словото Ми като огън?И като чук,който строшава скалата?“,а в Евр. 4:12-„Защото Божието Слово е живо,деятелно,по-остро от всеки меч двуостър и пронизва до разделяне на душата и духа,ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето!“
Да,Словото Божие има огромна сила,стига стратегически да бъде поднесено,т.е. по законите на езика,на който се поднася.Спомнете си проповедта на св.ап.Павел в Ефес.Със слово той изгонва духове,защото с проповядването на Божието слово ние влизаме в битка с тях-„защото нашата битка е битка(не  срещу плът и кръв,а най-вече) срещу поднебесните сили на злобата““
Да,с Божието слово ние можем да се изправим срещу всяка несправедлива човешка и надчовешка власт,когато държим здраво в сърце и в разум словото Божие,защото То е Слово на Истината,а само Истината ни прави свободни и необременени от задължения към никой деспот,бил той светски или духовен!!!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Прозрение

Когато болка без мяра сърцето ти раздира,
когато умът блокиран е във мисъл,
едва тогава той започва да разбира
на злото в живота Божествения смисъл.

Едва тогава Псалтирът за тебе става ясен
и стиховете в него започват да прозират
като в късна есен клоните на ясен,
кога ги вятър духа и те се допират.

Кога във всяка утрин на служба свята
на Давида псалмите звучат си от клира,
тогава пред тебе се откриват два свята
и на съзнанието твое те не дават мира.

В Псалмите свои Давид ясни думи изрича:
„Врагът-да го сполети смърт,да слезе жив във ада!“
Дълго време мислих за тези слова,че не им прилича
до завета Нов да бъдат и от тях името Негово да страда,

но едва сега разбирам,че те са си на точното место
и има смисъл туй,че всеки ден се те четат,
защото те са като онуй „заквасено тесто“
и в съзнанието ни смисъл нов плетат.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Някога

Някога далеч във времето назад
една страна пред Адолф се прехласна
и той поведе я къмто звездопад
и името му  във историята блясна.

Един народ безрезервно му повярва,
зад него застана твърд като скала
и в гениалността му взе да вярва,
прославяйки го по градове,села.

Но години дванадесет едва що преминаха
същността на Адолф взе да проблясва,
кога потоци от хора през камери минаха,
а Втората световна взе да угасва.

Светът белязан бе завинаги от него,
а народът повярвал му пита се как
не бе забелязал той неговото его
и се бе оставил да му стане драг.

йерей Иван Илчев

Стандартен