Когато болка без мяра сърцето ти раздира,
когато умът блокиран е във мисъл,
едва тогава той започва да разбира
на злото в живота Божествения смисъл.

Едва тогава Псалтирът за тебе става ясен
и стиховете в него започват да прозират
като в късна есен клоните на ясен,
кога ги вятър духа и те се допират.

Кога във всяка утрин на служба свята
на Давида псалмите звучат си от клира,
тогава пред тебе се откриват два свята
и на съзнанието твое те не дават мира.

В Псалмите свои Давид ясни думи изрича:
„Врагът-да го сполети смърт,да слезе жив във ада!“
Дълго време мислих за тези слова,че не им прилича
до завета Нов да бъдат и от тях името Негово да страда,

но едва сега разбирам,че те са си на точното место
и има смисъл туй,че всеки ден се те четат,
защото те са като онуй „заквасено тесто“
и в съзнанието ни смисъл нов плетат.

йерей Иван Илчев