За „мрачното“ Средновековие

Дълго време за този период се говореше,че е период на мрак,скованост,схоластика,порочни и жестоки феодали и мързеливи и чревоугодни монаси;период на жестока инквизиция,защото се разглеждаше през пристрастната призма на атеистичния комунизъм.Но безпристрастния исторически поглед назад говори нещо съвсем друго.Инквизицията не е през Средновековието,а след Ренесанса и то близо две столетия след него,че кладите в същинското Средновековие са рядкост,че за цялата епоха са осъдени на смърт много по-малко хора,отколкото са загиналите по времето на атеизма в социалистическия лагер.
Ерих Фром пише,че характерното за Средновековието е било чувството за сигурност.“И тогава имаше страдания и болка,но имаше и Църква,която правеше търпимо това страдание,тази болка.“ И чрез нея милосърдието е владеело всецяло нравите.
Античният свят е презирал физическия труд.Средновековието под влиянието на християнската църква го прославя,защото „трудът е угоден Богу“ и девизът монашески е бил:“Моли се и работи!“Вярата в силата на Словото е била безгранична,благодарение на Църквата.Карл Юнг пише““Всяка култура има своето лице и институции,чрез които въплътява нравствения капитал и етичната енергия на една епоха и обществото й.В Античността това е полисът или Римската правова държава,а в средните векове-Църквата.“Точно Средновековието създаде извисените образи на рицаря и монаха,безпределно предани на честта,вярата и достойнството.Николай Бердяев казва,че „ако Средновековието бе бедно духом,то не би издигнало величествените катедрали,които след толкова години продължават да ни смайват.“Описанието на такъв един храм е по силите на малцина.И до днес остава загадката на строителството им.Изобщо за нас,преживелите атеизма е трудно да си представим времето на Средновековието-време на разцвет не само на духовността,но и на науката,стремежът към знание,чувството за права и справедливост и най-вече онова чувство,носещо името милосърдие.
Томас Ман пише:“Средновековната църква живееше истински с традициите на Античността.Благодарение на нея и на арабите до нас достигна голяма част от древната култура.“Гуревич пише:“Пространството на готическите катедрали е дематериализирано и спиритуализирано в една безкрайност,но организирана безкрайност.То създава впечатление за движение и изменение.Статуите не стоят самостойно,както е в античните храмове,а са включени органически в стройни ансамбли.Така изграждат едно неразлагаемо цяло-Космосът и Вярата,изразена чрез Готиката на катедралата.“
Е,вярвам с тези редове поне малко разпръснах облаците от предразсъдъци за тази епоха,защото Средновековието е,което култивира универсализма,изразяващ чувството и амбициите за крайност и завършеност в един стремеж за единство и достигане на пределност.Нека знаем това.А то постигна това,благодарение на Вярата и Църквата като неин представител.

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s