Животът

Животът понякога изглежда безмилостен и безсмислен,а ние,изпаднали в плена на тази представа,вместо да я разкъсаме понякога затъваме още повече в нея.А той,животът не е нито добър,нито лош,нито справедлив,нито несправедлив.Той просто е Божествено логичен.Казано с езика на поезията-един бликащ извор на вдъхновение,една Божествена поема за величието на човешкия дух.“Ние всички сме творци,царе в някоя област,поети,музиканти и не ни трябва много,само да се разтворим като лотоси,за да разкрием в пълнота това,което е у нас.“(Хенри Милър)
Изпадайки в дълбок размисъл за смисъла на дните ни,осланяйки се на Божествената частица в нас-съвестта ни,ние прекрасно разбираме,че трябва да изчистим омразата в себе си,заблужденията,користта човешка,всички те-окови за духа,защото нещастен,нещастен е оня,който не се плаши от затвора и го счита за свой дом и в такива мигове на размисъл разбираме,че нечистите желания ни убиват.В такива мигове на размисъл разбираме,че човек се превръща в жертва на собствените си адски помисли,на собствените си жестоки мисли.А той,той може да бъде поет и от неговото слово да тече живот.А знайно е,че истински живот има там,където съзнанието е будно,където човек всеки миг осъзнава собственото си несъвършенство,където човек може чрез съвестта си да си даде отговори на въпросите:кой е той и защо,защо страда в определени моменти.Защото истински човешкото започва в оня момент,в който се пробуждат тези запитвания в нечий ум.Защото няма живот в илюзия,още по-малко пък в съня.Сънят е едно неосезаемо робство на ума,а неговата свобода е една велика идея на духа.Тя няма граници,пол и раса.Нейната религия е истината.А истината винаги е проста,каквито са великите неща.Бог не е нещо само извън нас,но и вътре в нас.Затуй великите неща са достъпни.Ако не бяха достъпни,те просто не са велики.Сложно е онова,което излиза извън реда и ритъма на Вселената,хаоса,безредието и тъй пленяващите ни понякога-омразата и агресивността.Вътрешната опростеност на нещата съставлява величието на човека.Колко,колко разбират думите на Спасителя:“Блажени са бедните духом,защото тяхно е Царството небесно.“?Само истински повярвалият е посланик на своята вяра,идещ от Вечността и отиващ във Вечността.Защото само истински вярващият знае,че често грехът извежда душата из лабиринтите на мрака на път,който е светъл и прав.Да,за да усети величието на живота,понякога човекът трябва да познава дълбините му,ония мрачни дълбини на падението и тогава величието ще стане истински копнеж за неговата душа.Величието е синоним на Бог,хармонията и любовта,а Любовта е великото начало на истинския живот,негова Божествена поезия,излизаща из глъбините на нашето сърце и показваща неговата същност.

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s