Черешова Задушница

Улисани в грижата за своите мъртви,
хората не виждаха попа сред тях.
Той се движеше тихо,без нищо да брътви,
защото всеки шум би бил проява на грях.

Повикан тук,повикан там,попът тихо вървеше,
тихо молитви редеше и завършваше тихо.
После към него ръце се протягаха с лепти мизерни…и той ги ловеше.
Жалка попска орисия,Боже,Боже,но…тихо!

йерей Иван Илчев

Advertisements
Стандартен

Петдесятница

Когато в религиозно вдъхновение търсим и забелязваме Бога,тогава в нашата душа се разиграва великата тайна на Духа.А това е онова животворно трептене на душата,която устремена към Бога открива Божествената същност на живота в оня миг,наречен святост,в който нашият разум се зарейва във вечните и непреходни ценности,носещи имената Вяра,Надежда,Любов.Именно,когато ги допуснем в сърцето си,тогава започваме да се наслаждаваме истински на дните си,тогава забелязваме красотата около нас и тогава в нашата душа прониква онова чувство на Вселенско всеединство,красота и съзвучие с Божествената хармония на света.И едва тогава проумяваме,че всичко,което ни се дава като блага на нашите дни,ни се дава даром,без да сме го заслужили изцяло.В тези мигове,до които сме се докоснали по Божие допущение се зачева и ражда недостижимата истина на Духа,откъдето извират всички наши животворни сили.Там,в сакралните дълбочини на нашата душа става срещата на Духа Божий с нашия човешки дух.И тук се зачеват даровете на вдъхновението,които изграждат образа и подобието Божие у човека.Из ядрото на нашата същност под знака на Божията любов се ражда онзи изначален стремеж към Бога и Истината,Съвършенството и Светостта,озарени от оня отблясък на оная вечно жива Истина,носеща името християнство,която е основа и смисъл на дните ни,която минава като нишка през всеки наш сърдечен ритъм,роден от поредния творчески импулс,изразен по законите на човешката култура:от словото през живописта до музиката и скулптурата от времето на египтяни,евреи,вавилонци,гърци,римляни,араби върху камъни,глина,пергамент.Човешкият дух надгражда познанията си и чрез формите навлиза в същината,а чрез символите прониква в действителността на миговете на битието си и стъпка по стъпка приближава до своята Петдесятница.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Възнесение Господне

„Аз съм с вас през всички дни до свършека на света!“Това са последните думи,казани от Възнасящия се Господ!Изпълни ли Иисус Своето обещание?Истински вярващите сърца знаят,че Ги изпълни,изпълнява и ще Ги изпълнява до скончание века.И тъй,кога Иисус е с нас?Не е ли Той с нас чрез Своето Божествено Слово,Словото,което 2000 години облагородява сърцата ни!Словото,което ни възвисява и преражда!Словото,чрез което ние ставаме човеци с главно Ч!
Не е ли Той с нас и чрез пречистите и животворящи тайни на Своите тяло и кръв?Чрез тях не върши ли Той всички онези чудеса,регистрирани в житията на светиите!
Не е ли Той с нас и чрез Светия Дух-Духът Утешител,който Той ни изпрати и който обитава недрата на Неговата Църква и сърцата на Неговите последователи?
Не е ли Той с нас и чрез Своите светии,които е прославил и надарил с благодат да бъдат наши всегдашни невидими духовни помощници и благодетели?
Не е ли Той с нас и чрез Своите икони,от които ни гледа с благите си очи и сякаш винаги ни казва:“Дерзайте!Аз победих Света!“?
Не е ли Той с нас в нашите богослужения?
Та нали Сам Той ни каза:“Където са двама или трима,събрани в мое име,там Съм и Аз посред тях.“
Не е ли Той с нас и във всички онези трудни моменти,когато беди и скръб са ни връхлитали като вихър,когато сърцата ни са се обливали в мъка?Тогава Той винаги ни е нашепвал:“Елате при Мене,всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя!При Мене ще намерите покоя на душите си!“Да,Иисус е Бил,Е и Ще бъде с всеки,който Го приема в сърцето си,живее с Него и върви по Неговия път!Оня път,който не води към леснините на живота,който е стръмен и тесен,но затова пък ще ни изведе на оня връх,от който ние ще можем да зърнем към безсмъртието най-прекия път!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Възнесение

„Аз съм с вас до свършека на света!“
Тези думи изрече Иисус и в облаците се зарея,
но остави след Себе Си трайна следа-
след Него друга светлина не изгрея.

Той бе Светлината,що във мрака свети
и мракът безсилен я не обвзе.
Естествата Му бяха едно във друго слети,
но едното от другото нищо не взе.

Човек бе Иисус,но без предел бяха Неговите сили
и Бога носеше в Своята същност Той
и като такъв греховете на дните ни навеки обезсили
и така завинаги остави ни Своя покой.

Иисусе,Сине Божий,прости нашите немощи
и приеми ни такива,каквито сме си.
Бъди повея ведър и тишината на нашите нощи-
да,в амалгама чудна Ти ги смеси!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Когато Христос…

Тогава,когато  Христос ни се открива в красотата

и чистотата на една искрена молитва

непременно ще го видим ние във  висотата,

към която сърцето ни в трепетен устрем политва.

Защото в началото на пътя към Него,

ако доверим му се изцяло то да ни води

ще усетим как стреми се упорито и нашето его

на тъмата пътищата ни да преброди.

Но ако светлината в нас е тъмнина,

тогава тъмнината-тя колко ли ще е голяма?

Ще имаме ние нужда тогаз от Cветлина,

за да зърнем лицето на нея-вечната измама.

Спасителю на нашия живот,молим Те,прости!

Ти виждаш как се люшкаме във раздвоения

и как животът ни от тях се веч’ опропасти,

защото гърдите ни са пълни със съмнения!

Защото Истината Твоя кой днес я тачи?

Тя вече на дните ни покоя не смущава

и какво във наше време,какво,какво тя значи?

Върху Нея някой веч’ да разсъждава???

йерей Иван Илчев

Стандартен