Протегната ръка

Една от сърце протегната ръка
колко много може да направи-
да разхлаби тетивата на лъка,
обидни думи бързо да забрави.

Когато туй се случи във живота твой
страници нови започва твойто битие,
някогашния враг ти става близък,свой
и ведри-дните на твойто житие.

Господи,една ръка,протегната с добро!
B ново русло животът ти започва да тече!
Една протегната ръка,както благородното сребро
водите чисти,тъй и тя към близост те влече.

Ей,Господи!Ръце простирам да Те прегърна,
тъй както никой никога не съм!
Лицето Твое искам в миг да зърна,
дори да бъде,Господи,туй във моя сън!

Защото сърцето ми от мъка бе обвзето,
сковано бе във мраза на немилостта!
Но обрати правиш Ти,както този,който
на дните ми ще върне радостта.
йерей Иван Илчев

Advertisements
Стандартен

Християнството

За Божествения характер на християнството се спори.Върлите атеисти някога в своето време дори се мъчеха тотално да отрекат съществуването на Иисус.Те го наричаха легенда,мит,но сами не подозираха,че всъщност го издигат на още по-голям пиедестал,защото какво е легендата,мита?Който се издигне до тях,до легендарността,до митологизирането ще да е направил нещо значително,което не е по силите на всеки.Самото разпространение на християнството е един нелек за обяснение факт.Кои бяха първите проповедници?Едни обикновени хора от народа.Бедни и неуки!Но това не им пречеше да говорят за Истината.И те го сториха!И днес тази Истина владее умовете на повече от два милиарда последователи.А и самият Иисус!Как победи Той?Не победи ли с привидната загуба?Предателството,залавянето,бичуването,разпъването на Кръст,смъртта и последвалото Възкресение,така тотално отричано оттогава и досега.От първия миг на Своето раждане Иисус беше гонен.Беше гонен и после,но жестокото гонене започна едва след Неговото Възкресение,като се стовари с цялата си сила върху Неговите последователи.Кръвта на мъчениците беше мастилото,с което те пишеха историята на Христовата църква.А тази църква удържа на жестоките гонения,на които бе подложена.Тази църква видя величието,както и падението на много народи и на много водачи.
„Чудно-казва Паскал-Тази Църква,която постоянно са я нападали люти врагове,вместо да изнемогва,продължава да съществува.“Има ли нужда да се чудим?Сам Христос казва:“И вратите адови няма да й надделеят.“Дори върли рационалисти като Ернст Ренан пред Божественото величие на Христа и Неговото дело е възкликнал:“Иисус не е достояние само на тези,които се наричат Негови ученици.Той е достояние и чест на всички,в чиито гърди туптят човешки сърца.“Друг велик рационалист-Мармонтел,чрез словесна еквилибристика показва величието Христово:“Когато съзерцавам този образец на съвършенството-пише той-аз не се питам толкова дали Христос беше Бог,колкото се питам дали Христос беше човек?“ и завършва с думите:“Пребъдвай в Своята слава,Най-велики между великите!Ти стори това,което Ти бе поверено от времето и чрез това Свое дело стана оня крайъгълен камък за човечеството и неговата история,тъй че,ако някой иска да изкорени Твоето име от този свят,то той трябва да разруши до основи самия свят!“
Думи,които са истина в цялата си същност!Истина,която е болезнена за немалко Негови отрицатели!Но,Истина!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Сълзи

Колко много сълзи са пролети на земята!
Колко много стонове,вопли,въздишки
са ехтели като песен недопята,
заради допуснати от нас грешки!

Ако Бог бе пожелал в едно да ги сбере,
реки от сълзи биха буйно потекли,
но Той иска всеки от нас да разбере
как клона свой ние с греховете си сме секли.

Да,грешна е нашата човешка същност
и като такава тя здраво ни държи.
Що да сторим в дните свои всъщност,
когато в греховна орбита всеки кръжи?

Но разкаем ли се като разбойника клети,
дори в последния час на своя земен живот,
ще видим как в душата ни надежда ще засвети,
кога чуем на Бога опростителния вот.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Аскетизмът

Не е трудно да се обоснове мнението,че най-дълбоките събития и промени в духовния живот на човека са по един или друг начин свързани с урбанизацията и с онзи опит за преодоляване на каквото и да е религиозно чувство.Но с отслабване на мощта на религията,човек престава да мисли и за аскезата,за аскетичния идеал като начин на живот.Стане ли дума за религия и за нейната аскеза повечето хора се присмиват,някои дори свързват това със загуба на душевно здраве.А всъщност аскезата е била най-мощното условие за извисяване на духа.
Според едно определение аскезата е теория за изначалното отричане на собствените желания.Едно отричане,което не е самоцелно,а един истински път към устойчивост и самодисциплиниране.Когато човек се противопостави на своите плътски нужди и потребности,душата му се пронизва от онази мощ на Логоса извън него и вътре в него и става мощно средство за постигане на високи и трудни цели.Отправеният дори бегъл поглед към миналото ще долови,че истинският аскетизъм е подвластен само там,където властва религията.
Защо на днешния българин му е трудно да приеме и осмисли аскезата?Защото той живее във времето на един тотален стремеж към „благоденствие“ и не е в състояние да разбере стремежа за духовно извисяване,стремежа за родово и национално величие(затова е този нихилизъм по отношение на род и Родина),силата на една рицарска чест или рицарска дума.
А пък днешният българин е подчинен на лозунга:“Максимум наслада“.Затова е около отрупани с меса и алкохол трапези.Затова е тази демонстрация,това дефиле на разголваща се плът.А аскезата върви по един друг път-пътя на минималното задоволяване на щенията на плътта,дори и на лишенията й от редица щения.
Всички религии,откакто свят светува са използвали и ползват онази способност на човешкия дух да се активира,когато се намалят угажданията на плътта.И колкото повече плътта се поставя в услуга на духа,толкова повече извисяването и сакралността на духа изкристализират.Примери от човешката история много,особено от житията на светиите.Ако решим да споменаваме имена трябва да отделим доста време,но не можем да не споменем св.Иван Рилски и неговия съвременник-цар Петър.
Вл.Соловьов казва:“Целта на християнския аскетизъм не е унижаването на плътта,а нейното дисциплиниране и даване на простор на духа за неговото извисяване.“
Кречмер пише:“Аскетичният идеал на живот е оня букет на преливащи алтруистични и метафизични усети на фона на оня неизмамлив хоризонт,на който се извисява Духът човешки.“
Защо Русия не загърби като България вярата си(в нея не 45,а 70 години властва атеизмът)?Защото известна е аскезата на лявата интелигенция в нея,в миналото на най-преданите нейни членове.Защото те са знаели:Висшата човешка форма,това е неговата духовна извисеност.Те са знаели,че който сложи юзда на его-то си в стремежа му към разкош,той ще открие пътя към своето духовно осъществяване,т.е.към своята духовна себереализация,към своето духовно усъвършенстване.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Вечерний прокимен!

В живота ни има не един особен ден,
а много,в които заставаме смирени
и напук на природния ни ген
молим Бог със Светлина да бъдем озарени.

И Бог със Светлина ни озарява!
Във слънчев вихър носи Той томление,
прониква в нас и със сили ни дарява
и чува,чува гласа на нашето моление.

Вечерний прокимен!Всеки ден звъни във храма!
Тиха светлина навлиза в нашите очи!
Изчезва от гърдите ни тревогата голяма,
когато „Отче наш!“ във нашите уши звучи!

йерей Иван Илчев

Стандартен