Аскетизмът

Не е трудно да се обоснове мнението,че най-дълбоките събития и промени в духовния живот на човека са по един или друг начин свързани с урбанизацията и с онзи опит за преодоляване на каквото и да е религиозно чувство.Но с отслабване на мощта на религията,човек престава да мисли и за аскезата,за аскетичния идеал като начин на живот.Стане ли дума за религия и за нейната аскеза повечето хора се присмиват,някои дори свързват това със загуба на душевно здраве.А всъщност аскезата е била най-мощното условие за извисяване на духа.
Според едно определение аскезата е теория за изначалното отричане на собствените желания.Едно отричане,което не е самоцелно,а един истински път към устойчивост и самодисциплиниране.Когато човек се противопостави на своите плътски нужди и потребности,душата му се пронизва от онази мощ на Логоса извън него и вътре в него и става мощно средство за постигане на високи и трудни цели.Отправеният дори бегъл поглед към миналото ще долови,че истинският аскетизъм е подвластен само там,където властва религията.
Защо на днешния българин му е трудно да приеме и осмисли аскезата?Защото той живее във времето на един тотален стремеж към „благоденствие“ и не е в състояние да разбере стремежа за духовно извисяване,стремежа за родово и национално величие(затова е този нихилизъм по отношение на род и Родина),силата на една рицарска чест или рицарска дума.
А пък днешният българин е подчинен на лозунга:“Максимум наслада“.Затова е около отрупани с меса и алкохол трапези.Затова е тази демонстрация,това дефиле на разголваща се плът.А аскезата върви по един друг път-пътя на минималното задоволяване на щенията на плътта,дори и на лишенията й от редица щения.
Всички религии,откакто свят светува са използвали и ползват онази способност на човешкия дух да се активира,когато се намалят угажданията на плътта.И колкото повече плътта се поставя в услуга на духа,толкова повече извисяването и сакралността на духа изкристализират.Примери от човешката история много,особено от житията на светиите.Ако решим да споменаваме имена трябва да отделим доста време,но не можем да не споменем св.Иван Рилски и неговия съвременник-цар Петър.
Вл.Соловьов казва:“Целта на християнския аскетизъм не е унижаването на плътта,а нейното дисциплиниране и даване на простор на духа за неговото извисяване.“
Кречмер пише:“Аскетичният идеал на живот е оня букет на преливащи алтруистични и метафизични усети на фона на оня неизмамлив хоризонт,на който се извисява Духът човешки.“
Защо Русия не загърби като България вярата си(в нея не 45,а 70 години властва атеизмът)?Защото известна е аскезата на лявата интелигенция в нея,в миналото на най-преданите нейни членове.Защото те са знаели:Висшата човешка форма,това е неговата духовна извисеност.Те са знаели,че който сложи юзда на его-то си в стремежа му към разкош,той ще открие пътя към своето духовно осъществяване,т.е.към своята духовна себереализация,към своето духовно усъвършенстване.

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s