Справедливост Божия

Пред абсолютно чистата Божия правда ние заставаме омърсени до ушите от калта на живота.Помислете само!Какво не ни е дал Бог?Крепко здраве!Светъл ум!Възможности различни-един да лекува телесните болки,друг да се грижи за комфорта на дните ни,трети да бди за болките в душите и сърцата ни,четвърти да е отговорен за безбедствеността на нощите ни и прочие,и прочие.И всичко това е дар.Дар от Небесния ни Отец!Ей,тъй дар,само защото сме Негови чеда.А ние,ние благодарни ли сме за всичко,що имаме?О,не!Считаме го за нещо,което ни се полага!А кое всъщност ни се полага наистина?Кое сме заслужили с делата и постъпките си?Нищо,абсолютно нищо!Грешим от ранна утрин!Грешим и вечер под мантията на нощта.Грешим под слънчевия поглед на лъчезарния ден.Грешим постоянно!Наскърбяваме се!С което наскърбяваме и Бога!И после заставаме ни лук яли,ни лук мирисали под Неговия бащински поглед и искаме да ни се размине!За всичко!Някои се надяват на богатство и имотност!Но Божията милост не се купува нито със злато,нито със сребро,нито с каквито и да е материални блага.Божията милост се изпросва единствено с дела и то дела на правда,дела на човечност,дела на любов.
Ала често пъти тези дела трябва да ги вършиш ранен и то тежко ранен!Когато си обиден кръвно!Когато името ти е похулено!Когато честта ти е опетнена!Когато славата ти е помрачена!Когато си оплют,похулен,поруган!Когато си наклеветен!Когато са оскърбени най-святите ти чувства!Толкова е тежко!Толкова боли!Гори по-люто от огън!Боли,защото раната е дълбока!Но,приятелю,имаш ли друг избор?Нямаш!Нямаш друг избор!Трябва да простиш!Трябва да оставиш желанието за мъст в ръцете на Бога.А Той,въпреки че е всемилостив,въпреки че е дълготърпелив,въпреки че забавя,понякога много забавя,знай,приятелю,Той никога не забравя!И в един слънчев ден,когато грешникът най-малко очаква ще се стовари върху него възмездието,що е заслужил!Защото Бог забавя,но не забравя!Защото Бог оставя беззаконниците в ръцете на собственото им беззаконие!
Бъдете сигурни в това!Оставете всичко в ръцете на Бога!Защото Бог поруган не бива!А поруганието понякога идва върху Му от поруганите Негови кротки чеда!А беззаконниците?Беззаконниците ще разберат един ден колко е страшно да попаднат в ръцете на Божията справедливост!!!

йерей Иван Илчев

Advertisements
Стандартен

Среща

Съвсем случайно срещнах стар познат,връстник от ученическите ми години и между нас къде на шега,къде на истина отново пламна спор между неговия атеизъм и моята вяра.
-Какво направи твоята вяра в живота на хората?-запита ме той.Човечеството възприе ли тази вяра?Възприе ли Христовата нравственост?Не си ли остана твърд девизът на римляните „Човек за човека е вълк.“?Кога човечеството е било наясно със себе си?И тогава,и сега,пък и винаги човечеството се е намирало в една безпътица.Какво донесе вашето Христово учение на хората-фалш,префинено лицемерие и егоизъм.Може би ти си най-категоричният пример в момента,че християнството носи само страдание на човечеството.
-Остави ме мене-казах аз,при което той ме прекъсна и продължи:
-Разбира се,че има частни случаи и изключения от общото.През всички векове съществуваха като оазиси в пустиня личности,които възприемаха с дух хуманността,която не смейте да изричате,че е християнска.Много хора възприемаха тази благодат,наречена хуманност,т.е.човечност и подобно хълмове в равнина чертаеха слабия релеф на едва забележимата хълмистност на нравственото плато.Да,нравствеността в живота беше оазис в пустиня и продължава да е така.А вие,вие,християните,за да прикриете своята нравствена безпомощност обичате да цитирате твърде много Савел(е,да,по-къснешния Павел) и неговото лицемерно вайкане:“О,грешен аз,човек!Не доброто,което желая,а злото,което не желая него върша.“Какъв цинизъм!Какво лицемерие!Неслучайно Ницше казва,че най-префинените лицемери сте вие,християните.Питам те:спряха ли войните,спряха ли лъжите и измамите?Не!Те са си такива и преди Христа,и след Него.През тези две хиляди години светлината на Витлеем грееше някак чужда и непонятна.Нейните лъчи падаха върху единични отделни чисти и светли души,някакви малки песъчинки в морето на греха.А от пясъците на пустинята-живот,вятърът на греха образуваше содомо-гоморски дюни.Посочи ми,връстнико,със своята вяра,посочи ми една вярваща държава,която от християнството да е получила прогрес и напредък.Само позор,само резил!Цял един папа не можа да понесе резила на своите отци и си направи отвод.Това беше прецедент в хилядолетната история на християнството.И какво донесе то?Клади,вещици,кръстоносни походи преди,а сега празни храмове в Италия,Белгия,Холандия,Франция,Испания;храмове,които дори като музеи се посещават рядко.При вас,православните-жестоки битки между владици.Вие,водачите ни,които трябва да ни давате пример за любов-говоря за духовна любов(защото онази,плътската във вашите редици не е преставала),вие не ни давате пример,вие сте настръхнали един срещу друг.Необуздана гордост лежи върху живота ви и точно тя е в основата на всички недоразумения и вражди помежду ви.Спасени са с префинено лицемерие от вас и йезуитска хитрост само формата и етикета на алтруизма и правдата,т.е.на Христовото учение.Лицемерните и лъжливи лозунги за братство,свобода и равенство като псевдокомунистическите нямат нищо общо с истински възвестените от Христос принципи на вътрешна свобода,апостолско равенство и духовно братство.Тези лицемерни и лъжливи ваши лозунги в името,на които от Църквата са записани толкова кървави страници в историята на човечеството.Те и затова са неубедителни и никога няма да привлекат трезвомислещи.
Слушах внимателно какво ми говореше някогашния мой съученик,но нямах сили да го прекъсна,защото всъщност беше толкова прав.Само му рекох:
-Приятелю,в много от нещата,които каза си напълно прав,но запомни:Христос не наложи насила никому Своето учение.Историята написа незапомнен във времето си случай на незаслужено обвинение.В своите страници тя записа как Христос претърпя най-жестоки мъки и страдания-беше бит,оплюван,обругаван.Той не беше властелин,който да ни насилва със Своето учение.Той искаше да вдъхне всекиму малко повече вяра в доброто.Дори огромното зло,което Му сториха не успя да Го обезличи,дори напротив-Го възвеличи.Две хиляди години е оспорван и оплюван.Той не слезе и няма да слезе от сцената на световната история и всеки в мигове на доброта в себе си се сеща именно за Него и ще се сеща и занапред.Защото Той и тогава преди две хиляди години,и сега чрез Евангелията продължава да твърди,че не е земен цар и че властва единствено над сърцата човешки.Оспорван Е,защото Е Бил,Е и Ще бъде камък за препъване за мнозина!Но и Светлина!Която ще разпръсква мрака в нашите души!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Дали

Има хора,които и до днес не вярват.
Не вярват в Бога,нито в Ангелския свят,
а дума и да не става те да изповядват
Някой,Който да Е Свят.

И тези хора живеят си прекрасно,
терзания никога нямат във тях,
земята е райското им място безопасно
и нямат представа те от туй,що е грях.

За тях дали има друга на света,поне една,
една едничка друга истина свещена
като Истината първа и последна,
като Истината Христова скъпоценна,

като Словото,което е магия чудна и вълшебство,
с което можеш картини всякакви да ваеш,
без да изпадаш в раболепство
сърца и умове да омаеш.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Дните на живота

3

В шемета на младост буйна,
под знака на младежки дни
с лееща се медовина руйна,
в благостта на празници добри

кой тогаз за старост би си мислил,
за дни на немощ,що пълнят те с нерадост?
Някой живота свой да бе осмислил,
че има и горчилка в него,не само сладост?

Но дните на живота ни като птици летят
назад във времето на спомени подвластни
и един след друг бързо се редят
по умиление,не по бeлези страстни.

И когато дойде сетния ни час,
изправени пред неподкупната ни съвест
ще си  поплачем  тихичко, без глас,
кога попаднем в пъклений  арест.

Оня  арест, с тъй съдбовни   дни
на Вечния живот,що за нас започва,
ще бъдат те за някои блажени бъднини,
а за други- като неплодородна почва.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Морга-нен етюд

cf1a8-az-boga-vedayu_

Когато патоанатом пълен разрез ти направи
и всичко твое в стъкленици почне да реди,
когато кръгът от познати бързо те забрави
и за завещанието ти всеки ще да се вреди,

когато към небесните простори
душата ти поеме своя път
ще се намери ли някой вярата ти да обори,
че след живота има Страшен съд.

Застанал в подножието на Справедливия Бог
ще чакаш да чуеш присъдата своя,
ще погледне към тебе Той с поглед най-строг
и ще покаже на дните вината ти твоя.

Вината,за която ти никога не си и подозирал,
че сторил си я някога в живота свой,
а вечно за принципност си парадирал
там,сред човешкия земен безброй.

Тогава в срам ще проумееш ти истина една:
животът не се измерва във пари,нито във имот.
Ще се срами от делата ти душата ти бедна
и този срам ще бъде тъга и за твоя род.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Троянски кон


Когато някой думи изрече за дървен кон
пред погледа ни застава мигом Троя
и това е факт неоспорим,почти закон
(в миг зърваш Ахил и Хектор в огъня на боя).

Но и още:пред очите ти лика на вероломството застава
с оная безпардонност на коварството свое,
сърцето твое срещу хитростта на Одисей въстава
и на подлостта навлиза в тъмното усое.

Но така е,животът,често той е одисея
с коварствата и изпитанията,що ни предлага
и всеки минава по пътя свой на фарисея
и често в него достойнството свое залага.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Егоист

Когато сутрин пред огледалото застане
и самовлюбено погледне свойто аз,
идва му на място да остане
и да наслаждава се безкрай в захлас.

Туй е мотото на всеки самовлюбен егоист,
упоен от себе си и своя „чар“.
За него не джунгла,а чист кариран лист
е животът,в който той е господар

и върху него той рисува своите проекти,
които после осъществява с жар
и винаги простира своите обекти
върху нещо,което дали сте му в дар…

йерей Иван Илчев

Стандартен