Мигове в шепи


Когато блесне края ти в лазури сини,
кога разцъфне той в карминени божури,
бързо осъзнай същността на своите зловини
преди съвестта ти на архив да ги притури.

Изкуство е това да живее се красиво,
но не е толкоз лесно и толкова достъпно.
Животът туй показва го красноречиво,
сочейки на дните ни нехайството престъпно.

Виждал ли си как цвят красив повяхва,
кога не си го ти полял с любов-
смъртта без бавене безмилостно го яхва,
защото не чул си последния му зов.

Всеки миг частица от нас си умира,
хиляди клетки умират без глас,
а подкорието наше ревностно събира
и трупа спомени то пласт след пласт.

Мигове святи,събирани зрънце по зрънце
като роза изсъхнала между страници книжни,
отдавна забравила тя туй,що е то слънце,
непомнеща уханията свои безгрижни.

Спомени мили,благоговейно събирани в шепи,
те топлят ни в часовете на самота унила,
кога с ръка,подпрели надочията слепи,
потънали сме в унес и останали без сила.

йерей Иван Илчев

Advertisements
Стандартен

Сълзи в очите


При скръб и радост сълзите облекчават.
Те са като бисерни капки на пролетен дъжд,
други пък пречистват и извисяват,
както авлига се рее над поле от ръж.

Жена с бляскави сълзи в очите
колко умиление събужда,
защото в тях мощ се крие като във реките,
но нея те отприщват я при нужда.

Не само за просиялите във святост,
но за всички просълзявани от болка очи
има думи за тях не от вчера,не от лятос,
думи топли,думи като слънчеви лъчи.

Сълзи,сълзи!Вий красиви сте,прекрасни!
И измивате калта на греховете в нас.
Но понякога коварни и опасни,
когато сте в очите на лицемерен „ас“,

па бил той мъж или пък жена,
едно и също е лицемерието скверно.
Той никога не сеща в себе си вина,
защото във сърце си няма чувство верно.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Словото!


Словото!Колко извисено е и неземно красиво!
Нежен цвят,едва разпъпил се пред теб,
то оцветява ежедневието сиво,
на душата на поета дава хлеб.

То отзвук е на духовната отвъдност,
лъч на зорница,лъх на нежен повей,
който гали нашата душевна същност,
и в подкорното небе се рей.

С духовен взор,зареян в лазурни висини,
с копнеж неспирен по неземна красота
човек напуска своите духовни низини
и зарейва поглед в небесна висота.

Човешката душа,изморена от лутания земни,
опрашена и наранена от житейския друм
разкъсва хомота на греха,та болките яремни
да не се забиват остро в човешкия ум.

И малко по малко започва той да разбира,
че Небето утолява всяка болка и немощ
и започва все по-малко веч` да парадира,
разбирайки нуждата от Небесна помощ.

Помощта,що дава ни я само Той,
Който винаги тихо ни нашепва,
че не сме сами в човешкия безброй,
че Любовта Му в сърца ни винаги отеква.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Рицар на честта


В човека всичко трябва да е красиво-
тялото,душата,мислите,делата.
Тогава всяко дело благочестиво
на лъка на Вярата ще е стрелата.

И който има този лък,подобно на Амур
ще прострелва всеки точно във сърцето,
ще го обгръща в плащ карминен от велур,
с достойнство ще венчае му лицето.

И всеки един ще бъде рицар на честта,
и ще я положи в гърдите си като закон,
и ще бъде тя във него,додето легне във пръстта
и винаги ще прави го достоен за всеки нравствен трон.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Психея

Под знака на някаква необяснима психея,
с изпълнено от болка до премала сърце,
с буца от скръб,заседнала в твойта трахея,
тогаз си крехък,ей,братко,като яйце.

Да,има в живота ни мигове такива,
които променят ни необратимо,
изчезва у нас радостта ни пенлива
и свеждаме глави пред битие неумолимо

и дъгата на живота ни изчезва безследно,
сивота изпълва небето на нашите дни,
а у нас остава едно желание последно-
да намерим сили за изпитания поредни.

Когато изправим се с лице срещу тях,
а в сърцето си имаме вяра гореща
Бог ще изтрие от нас всякакъв грях,
защото за чест ще бъде с Него таз среща.

И в огъня на битката последна
ще изгорят бодлите на нрава ни чепат,
ще изгрее за нас зората безбедна
и ще започне желания нравствен обрат.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Зелена светлина

В дебрите на съзнанието мое
зареях се аз във въпрос несветъл:
дали човек във битието свое
по колене и длани би закретал?

Закретал би,а и още как,
когато роб е на живота свой,
готов е да пълзи той пак и пак,
ако ще и да го прави до безброй.

Но има хора твърди,хора на честта.
Унижението за тях е чуждо и далечно,
не,че чужда е за тях плътта,
но предпочитат те битие извечно.

Затуй на съвестта те дават зелена светлина
и на закона на нравствеността ясен знак,
че никога не ще ходят в духовна тъмнина,
че не ще прекрачат нейния злокобен праг.

Но точно такива на Сатанаил са те в очите
и попадат често под властта му свирепа
и виждат колко далеч са от него сълзите,
но смъртта пък-близка и толкоз нелепа.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Приятел

Беше слънчев летен ден,
а аз за работа си бързах,
кога четириног познат вторачи се във мен,
че позна ме той,по опашката го „свързах“

и хукна бързо той към мене,
запресича главна улица,една,
порцията милване бързаше да вземе
без да знае,че тя ще е последна.

Кола,летяща прегази го във миг,
в потока от коли навлязох лудо аз,
със сълзи в очите и сподавен вик
прегърнах го и заплаках с глас.

В тревата на малка горичка го положих
и вгледах се във гаснещите му очи,
където в тях последно сбогом улових
преди смъртта със пръст да го посочи.

Никога не ще забравя тез очи,
изразителни като човешки бяха.
Със тях то със мене се прости,
а моите очи се с неговите сляха.

Куче мъничко,създание малко Господне,
защо за миг се не огледа ти,
та телцето твое под кола да не попадне,
а сърцето мое в горест да не пламти?

йерей Иван Илчев

Стандартен