Зелена светлина

В дебрите на съзнанието мое
зареях се аз във въпрос несветъл:
дали човек във битието свое
по колене и длани би закретал?

Закретал би,а и още как,
когато роб е на живота свой,
готов е да пълзи той пак и пак,
ако ще и да го прави до безброй.

Но има хора твърди,хора на честта.
Унижението за тях е чуждо и далечно,
не,че чужда е за тях плътта,
но предпочитат те битие извечно.

Затуй на съвестта те дават зелена светлина
и на закона на нравствеността ясен знак,
че никога не ще ходят в духовна тъмнина,
че не ще прекрачат нейния злокобен праг.

Но точно такива на Сатанаил са те в очите
и попадат често под властта му свирепа
и виждат колко далеч са от него сълзите,
но смъртта пък-близка и толкоз нелепа.

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандартен

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s