Приятел

Беше слънчев летен ден,
а аз за работа си бързах,
кога четириног познат вторачи се във мен,
че позна ме той,по опашката го „свързах“

и хукна бързо той към мене,
запресича главна улица,една,
порцията милване бързаше да вземе
без да знае,че тя ще е последна.

Кола,летяща прегази го във миг,
в потока от коли навлязох лудо аз,
със сълзи в очите и сподавен вик
прегърнах го и заплаках с глас.

В тревата на малка горичка го положих
и вгледах се във гаснещите му очи,
където в тях последно сбогом улових
преди смъртта със пръст да го посочи.

Никога не ще забравя тез очи,
изразителни като човешки бяха.
Със тях то със мене се прости,
а моите очи се с неговите сляха.

Куче мъничко,създание малко Господне,
защо за миг се не огледа ти,
та телцето твое под кола да не попадне,
а сърцето мое в горест да не пламти?

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s