Словото!


Словото!Колко извисено е и неземно красиво!
Нежен цвят,едва разпъпил се пред теб,
то оцветява ежедневието сиво,
на душата на поета дава хлеб.

То отзвук е на духовната отвъдност,
лъч на зорница,лъх на нежен повей,
който гали нашата душевна същност,
и в подкорното небе се рей.

С духовен взор,зареян в лазурни висини,
с копнеж неспирен по неземна красота
човек напуска своите духовни низини
и зарейва поглед в небесна висота.

Човешката душа,изморена от лутания земни,
опрашена и наранена от житейския друм
разкъсва хомота на греха,та болките яремни
да не се забиват остро в човешкия ум.

И малко по малко започва той да разбира,
че Небето утолява всяка болка и немощ
и започва все по-малко веч` да парадира,
разбирайки нуждата от Небесна помощ.

Помощта,що дава ни я само Той,
Който винаги тихо ни нашепва,
че не сме сами в човешкия безброй,
че Любовта Му в сърца ни винаги отеква.

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандартен

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s