Мигове в шепи


Когато блесне края ти в лазури сини,
кога разцъфне той в карминени божури,
бързо осъзнай същността на своите зловини
преди съвестта ти на архив да ги притури.

Изкуство е това да живее се красиво,
но не е толкоз лесно и толкова достъпно.
Животът туй показва го красноречиво,
сочейки на дните ни нехайството престъпно.

Виждал ли си как цвят красив повяхва,
кога не си го ти полял с любов-
смъртта без бавене безмилостно го яхва,
защото не чул си последния му зов.

Всеки миг частица от нас си умира,
хиляди клетки умират без глас,
а подкорието наше ревностно събира
и трупа спомени то пласт след пласт.

Мигове святи,събирани зрънце по зрънце
като роза изсъхнала между страници книжни,
отдавна забравила тя туй,що е то слънце,
непомнеща уханията свои безгрижни.

Спомени мили,благоговейно събирани в шепи,
те топлят ни в часовете на самота унила,
кога с ръка,подпрели надочията слепи,
потънали сме в унес и останали без сила.

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандартен

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s