Промяната!Кога?


Някога Христос горчиви сълзи проля
в маслинената горичка над Йерусалим.
С тях Месията коравата земя поля
на нашите сърца за срам неутолим.

Но кой от нас се истински засрами
и кой дела греховни спря да върши?
Да са свършили греховните ни драми?
Да сте видели лицемер да се прекърши?

Не!И няма и да видите и занапред!
Защото човек е егоист пълен и завършен!
Лицемерите са все тъй на своя първи ред,
а раболепниците-кой от кой по-съвършен!

Господи,кога промяна у нас ще настъпи?
Кога ще станем каквито ни желаеш Ти?
Как да избягваме греховните въртопи?
Как да се зареем в духовни висоти?

Туй са все въпроси,що истински ни мъчат,
що не дават покой на нашите души.
Тревожим се,кога като овци започнат да ни лъчат,
Сатанаил,що в ума ни ще иска да внуши.

Ще превърне ли той сърцата ни само във орган,
който кръвта ни изпомпва до най-малката клетка
или мощно във глава ни ще зазвучи орган
и пред очите ни ще започне да просветка.

И тази светлина като светкавица във нощ
капиляри светлинни могъщо ще разгръща,
разпръсквайки ги в подкорието ни на голяма площ,
а сърца ни,сърца ни в център сърдечен да превръща.

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

2 thoughts on “Промяната!Кога?

  1. Vani каза:

    Освободен поради липса на доказателства, Макиавели не намира място на обществената сцена в културния живот на Флоренция. Напълно изоставен от приятелите си, наклеветен и обруган, той пише стихове против своите врагове, изпълнени с много жлъч и голям сарказъм. Макиавели се настанява уединен в малка, скромна селска вила край Флоренция. Той признава своята изолираност в едно писмо: „Аз, казва Макиавели, съм се оттеглил на село, никога не виждам човешко лице и не зная нищо за това, което става по света. Аз трябва да размишлявам в тъмнината.“
    В друго писмо Николо Макиавели разказва за своята самовглъбена културна самота: „От гората отивам при един извор и оттам при капаните за птичета. Нося под ръка Данте или Петрарка, или някой от латинските поети, като Тибул, Овидий и др. Чета песните, посветени на любовната им мъка, припомням си моята и това ми доставя наслада.“
    Познато нали 🙂

  2. Vani каза:

    Макиавели пише своите оригинални трудове повече нощно време. „Щом се мръкне признава той, връщам се вкъщи и влизам в моята работна стая. Хвърлям на прага всекидневните си измърсени, изкаляни дрехи, навличам придворните и така, преоблечен благопристойно, прониквам в дворците на великите хора от древността… Не се стеснявам да разговарям с тях, искам им сметка за техните дела и те ми отговарят с доброта… Аз съм потопен изцяло в този чуден свят и… си отбелязвах от разговорите всичко онова, което смятах за значително.“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s