До последен дъх


Рояк детски спомени ме връхлетя,
плени ме той със своята омая:
ето,дете съм,бягам,направо си летя
и по прашния път следата своя чертая.

Краката ми шляпат в меката прах
и облаци оставям след себе си прашни,
и нямам във себе си никакъв страх
от болести разни,болести страшни.

И раснах на воля под слънцето ведро,
с плода на труда ни бе градината пълна,
с лъчи плодоносни дарявана щедро,
та с поглед един не мож` я обгърна.

Колко дъхав беше прясно изпечения хляб,
взет с купони от далечната фурна!
Аз друго не виждах,за друго бях сляп-
исках само хляб и домат в стомаха да сурна.

А вечер овчиците от паша щом се завърнат
прегръщах ги и милвах ги аз до насита,
те сами,сами идваха,за да ме зърнат,
а ние с мама дояхме ги без никоя да рита.

Господи!Колко много спомени мили
пазим ние до последния свой дъх,
пазим ги свято до сетните си сили,
пазим ги до оня леден смъртен лъх!

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s