Фар


О, Ти,Светлина неземна и лъчиста,
изгрей в небето на живота ми окаян,
та радостта ми да е пълна и кристално чиста,
а погледът ми от нея той да е омаен.

Запали кандилото на моята душа,
угаснало отдавна във времето назад,
та цитаделата на своя страх да разруша,
страхът,изпълващ ме със студ и хлад.

Запалиш ли го,огънят на неговия пламък
ще пазя аз от противни ветрове
и ще направя от него крайъгълен камък
за фар,сочещ към духовни брегове.

И този фар през мъглите на живота
ще сочи той най-верния ни път,
за да не остане някой си сирота
и да не бъде никога на кръстопът.

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s