Учтивостта

Тя е първото впечатление,което добиваме от човек за нея.Сервантес казва:“Нищо не струва толкова евтино,а се цени толкова скъпо,колкото учтивостта.“
Понякога в нас нахлува един себичен въпрос:А трябва ли да сме учтиви с враговете си?Когато християнството ни напъва да обичаме враговете си,стоиците просто казват:Всеки човек заслужава уважение.Можеш да не обичаш някого,но твоята култура на поведение в обществото те задължава да уважаваш достойнството на всеки.
Някои пък отиват в друга крайност като смесват учтивостта с угодничеството.Но колкото и в един първи момент да си приличат,те дълбоко се различават.Не ти е нужно много време да различиш учтивия човек от угодника,от раболепника.Угодникът със своето поведение винаги иска да спечели някаква изгода,нечие благоразположение,докато учтивият не иска нищо.Но Бог го възнаграждава впоследствие.Наградата му идва като последица,не като цел,както при угодника.Защото учтивостта е добродетел и е белег на възпитание и култура,а не на раболепие.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s