Вярната Джина

Когато в Аксаково започнах да служа
често минавах покрай нея май.
Исках,исках със нея да се сдружа,
но тя ме държеше настрани със своя лай.

Седмици и месеци минаваха наред,
тя ми харесваше и аз й досаждах.
С хляб и кренвирши,както му е ред,
хранех я и дните й подслаждах.

Искаше ми се неистово да я прегърна,
да заровя пръсти в космите й черни,
но доволен бях и когато можех да я зърна
и да я погледна в очите й верни.

Кога отец Росен да замине наближи
(тоз,що й беше истинския господар),
тайно се надявах тя с мен да се сближи,
очаквах туй като невероятен дар.

Но в очите й вече само сълзи съзирах,
тя спря да яде,спря и да лай,
гледаше тъжно,но не подозирах,
че тя ще има такъв тъжен край.

Тя била предадена на чужди стопани.
Те с любов я посрещнали ведро,
но чужда останала на техните покани
и на гощавките,които й давали щедро.

Тя в игра никога вече се не впуснала,
само протяжно надавала вой,
на десетия ден тяло отпуснала
и простила се със живота си свой.

Ех,Джина,Джина,красавице чудна!
Безкрайно вярна,вярна докрай!
По тебе сърце ми потрепна и  лудна,
колко много ми липсва сега твоят лай!

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s