Идеята… за Доброто


Какво е тя?Въпрос,на който не може да се отговори кратко!Защото тя,идеята е нещо,което идва отгоре,от висшия свят на мислите и ако вие сте приели някаква идея със светлината на разума си и чувството на сърцето си,ако я поддържате жива у вас,тя ще ви се отблагодари,като започне неусетно да ви моделира.И така,ден подир ден,воден от вашата идея вие ще навлизате в простора на идеите,а този свят не е друг,а света на Космическия разум,т.е. на Бога.Със своята магическа сила идеята ще ви води постоянно към Светлината,защото там горе всичко е свързано,всичко прелива едно в друго.Ако вие постоянно живеете със своята идея,тя ще е в основата на вашето моделиране,облагородяване,на вашето потапяне в оня свят,който ще ви дарява със Светлина.Спомнете си какво бе казал Иисус:“Първом търсете Царството Небесно и Неговата справедливост и всичко останало ще ви се въздаде.“
Ето я Идеята,която би трябвало да е в сърцето и разума ви и ако е така сами ще видите как между началото и края на тези Негови слова е нашият живот,животът,в който трябва да вникнем,да изследваме и когато сторим това ще видим,че съществува едно магическо,едно духовно магнитно привличане между възвишените идеи,обитаващи Божието царство и всички останали,сродни на тях идеи.Защото истина е,че всяка идея си има представители тук,на Земята и ако вие сте един от тях и работите за нея и тя ще работи за вас,защото винаги нещата са взаимно зависими.
Ето защо,ако прегърнете Висшата идея за реализацията на Божието царство тук,на Земята,вие ще получите всичко,което пожелаете:душевен мир,душевна радост,душевно щастие!…
А изпитанията?Изпитанията са,за да поддържат духа ни и да ни напомнят за Тъмнината!!!

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандартен

Фар


О, Ти,Светлина неземна и лъчиста,
изгрей в небето на живота ми окаян,
та радостта ми да е пълна и кристално чиста,
а погледът ми от нея той да е омаен.

Запали кандилото на моята душа,
угаснало отдавна във времето назад,
та цитаделата на своя страх да разруша,
страхът,изпълващ ме със студ и хлад.

Запалиш ли го,огънят на неговия пламък
ще пазя аз от противни ветрове
и ще направя от него крайъгълен камък
за фар,сочещ към духовни брегове.

И този фар през мъглите на живота
ще сочи той най-верния ни път,
за да не остане някой си сирота
и да не бъде никога на кръстопът.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Прашна съвест


Как преминават дните на живота ни?
Често в неразумие и леност нелепа,
нехаем и не мислим за своите бъдни дни
в чревоугодие и необяснима порочност,свирепа.

Често порокът ни е като снежна топка,
търкулната по житейския ни склон.
Как не разбираме,че си правим сами клопка,
как често режем неразумно своя клон.

Но топката търкулната значително нараства
и лавина може да събуди в някой миг,
когато товарът на греховете ни пораства
променя до неузнаваемост нашият лик.

На порока житейски топката снежна
тя лавина събужда,помита ни в час.
Добре,че е на Бога Любовта безбрежна
и че Той вслушва се във нашия глас.

От прегръдката на лавината страшна
избавя ни Бог със Свойта Любов,
а ние почистваме ли съвестта си прашна
и ушите си,за да чуваме Неговия зов???

йерей Иван Илчев

Стандартен

До последен дъх


Рояк детски спомени ме връхлетя,
плени ме той със своята омая:
ето,дете съм,бягам,направо си летя
и по прашния път следата своя чертая.

Краката ми шляпат в меката прах
и облаци оставям след себе си прашни,
и нямам във себе си никакъв страх
от болести разни,болести страшни.

И раснах на воля под слънцето ведро,
с плода на труда ни бе градината пълна,
с лъчи плодоносни дарявана щедро,
та с поглед един не мож` я обгърна.

Колко дъхав беше прясно изпечения хляб,
взет с купони от далечната фурна!
Аз друго не виждах,за друго бях сляп-
исках само хляб и домат в стомаха да сурна.

А вечер овчиците от паша щом се завърнат
прегръщах ги и милвах ги аз до насита,
те сами,сами идваха,за да ме зърнат,
а ние с мама дояхме ги без никоя да рита.

Господи!Колко много спомени мили
пазим ние до последния свой дъх,
пазим ги свято до сетните си сили,
пазим ги до оня леден смъртен лъх!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Промяната!Кога?


Някога Христос горчиви сълзи проля
в маслинената горичка над Йерусалим.
С тях Месията коравата земя поля
на нашите сърца за срам неутолим.

Но кой от нас се истински засрами
и кой дела греховни спря да върши?
Да са свършили греховните ни драми?
Да сте видели лицемер да се прекърши?

Не!И няма и да видите и занапред!
Защото човек е егоист пълен и завършен!
Лицемерите са все тъй на своя първи ред,
а раболепниците-кой от кой по-съвършен!

Господи,кога промяна у нас ще настъпи?
Кога ще станем каквито ни желаеш Ти?
Как да избягваме греховните въртопи?
Как да се зареем в духовни висоти?

Туй са все въпроси,що истински ни мъчат,
що не дават покой на нашите души.
Тревожим се,кога като овци започнат да ни лъчат,
Сатанаил,що в ума ни ще иска да внуши.

Ще превърне ли той сърцата ни само във орган,
който кръвта ни изпомпва до най-малката клетка
или мощно във глава ни ще зазвучи орган
и пред очите ни ще започне да просветка.

И тази светлина като светкавица във нощ
капиляри светлинни могъщо ще разгръща,
разпръсквайки ги в подкорието ни на голяма площ,
а сърца ни,сърца ни в център сърдечен да превръща.

йерей Иван Илчев

Стандартен