Смъртта


Казват:Край на всичко е смъртта!
Край на радост,болки и надежди!
Тогава,когато изстине ти плътта
и прокарат длан над твойте вежди…

…Тогава свършва земния ти път,
но започва оня,другият,отвъд.
За някой-пред чудесен райски кът,
а за други-пред безмилостен и страшен съд.

Там на везните житейски ангели благи
делата на дните ти ще да положат
и не ще те спасят парите ти,драги,
ако те,делата твои съд ти наложат.

И ще пърли те неугасващ пламък,
ако бил си в живота опасен злодей,
ще лежи на сърце ти тежък  камък
и сяра оt savest край теб ще се лей.

Ако човечен си бил и любов си раздавал
селения райски ще се отворят за теб,
ако за други ти блага си създавал,
знай ще блаженстваш,както му е ред.

За някои туй са приказки бабини
и никога те не вярват във тях,
на пороци цял живот били са отдадени
и не смущава ги никак думата грях.

Но мигове преди смъртта да се покаже
те истина една проумяват в живота,
че делата им са туй,що ще ги накаже
чрез Него ,чрез Него,чрез на Бога вота.

И когато със смъртта се срещне някой
и по Воля Божия със нея се размине,
не е,не е той вече като всякой
и не ще те в беда да подмине.

Защото истината вече ще да знае
за него,другия живот отвъд
и никога не ще вече да нехае,
относно справедливия и Страшен съд.

В минутите на предсмъртния си час
на синора между настоящето и Вечността
остава човек във пълностен захлас
пред нея,картината на Отвъдността.

В мига,когато се скъса и последната струна
на цигулката,въплъщаваща нашата душа,
ще изтеглим тогава  ние щастливата руна
и Аз-ът ни във вълшебна мелодия ще се вслуша.

Оная мелодия на омайния Вечен живот,
що настъпва за нас във висша хармония
и ще разкрие скрижалите на тайнствен Кивот
в последна,прекрасна,посмъртна симфония.

йерей Иван Илчев

Advertisements
Стандартен

Прекрасни ложи

Някога Иисус на учениците Свои,
думи такива загадъчни изрече:
„Още малко ще се виждаме с вас,мои,
после няма да се виждаме вече!“

Тези думи апостолите не разбраха
и поискаха Той да им ги изтълкува,
понеже те във Него Бога не съзряха,
а Той остави ги всеки лова си да ловува.

Но ден подир ден те проумяваха
истината за Учителя свой Иисуса
и към словата Му сърца устремяваха,
а към недоверието си изпитваха погнуса.

И оставиха те рибарските си мрежи,
и прегърнаха словата,що Иисус им каза,
в тях Той положи основи на нови кроежи
и нов път пред техните очи показа.

Пътят,що минава през сърцата на хората
и спира там горе,в подкорието им сиво,
и загърбиха те всичко,и лицето на умората,
а словото им ставаше от живо,по-живо.

И днес това Слово пленява мнозина.
Словото,що Иисус в сърцата ни положи.
За Него няма пролет,лято,есен,зима,
за Него умът и сърцето са прекрасни…ложи!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Гадаринци

Гадаринци на везните на своето его
поставиха свинете и спасения бесноват,
(когото Иисус под закрилата Своя взе го),
но те,те поискаха категорично да се обосноват

и рекоха:-Отиди си от нас,Иисусе!
Ти,който от стадото свини ни лиши!
(което се в блатото издави и похаби се),
понеже това,що стори го точно ти реши!

Иисус погледна към тях тъжно и си тръгна
далеч,далеч от пределите им гадарински,
този техен егоизъм във сърце Го жегна
и замина Той от пределите им…свински.

Ако туй се беше случило със някого от нас
чия страна би взел,ти братко,като решение-
дали страната на обвзетия от бяс
или на гадаринци с егоизма им и тяхното мнение?

Когато ножът до кожата твоя се допре
изправя те пред колизия в живота,
дали за тебе друг да страда не е по-добре,
отколкото да простиш се с нещо свое с неохота?

Братко,Иисус стои пред дверите на твоето сърце
и чака отговора твой да изречеш!
Кажи го,сестро,ти сега и протегни ръце,
Той,Иисус те чака от егоизма свой да се отречеш!

Те,гадаринци Го посрещнаха със заключени сърца!
Той не ги насили,нито пък им се натрапи,
само със съжаление се взря в бездушни им лица,
що сега изглеждаха лица на сатрапи!

Господи,дали и ние в дните свои сме такива?
Да нехаем и да сме далеч от болката чужда!!!
Нали точно с туй той,авторитетът ни се срива,
стоейки далеч от ближния и неговата нужда!!!

Каква полза,братко,ако спечелиш целия свят?
Ала навредиш на нея-твоята душа!!!
Ако егоизмът твой е здраво с тебе слят,
знай,за тебе във живота ще настане суша!

Защото законът Господен в туй се изразява:
Да не си безразличен към болката на ближния!
За вечни времена Той туй ни повелява,
да,за да сме истински чеда на Всевишния!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Тихият кът

Необятен е копнежът ми по Тебе,
а Вярата ми е море без дъно,
в което се оглежда синьото небе
и носи звъна на свойто лоно.

В тишината на нощ безлунна,
опрял чело в студения под
моля се,Господи,за грешка безумна,
която ме прави на Теб антипод.

Чувал съм често някои да казват:
„Не се ли обичаш,то кой ще те обича!“
Думи,които достатъчно ясно показват
как се скверно слово изрича.

Да любиш само себе си!О,Небеса!
А къде е любовта ти към ближния?
Оная Любов,която върши чудеса
и която те свързва със Всевишния.

Оная Любов,която буди в тебе Надеждата,
оная Любов,която те води по правия Път,
оная Любов,която със сила зарежда те,
оная Любов,що сърцето ти прави тих кът!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Отчуждение

Колко хладни сме,безразлични и чужди,
далеч от съседи,дори и приятели,
не усещаме в себе си никакви нужди,
на духовни дувари сме върли ваятели.

Като ехидни се свиваме в своята същност,
наостряме бодли в конвулсии ядни
далеч от братска и сестринска общност.
Но в его-то свое сме толкоз изрядни!

Как крещи насилието във дните ни,
как купува съвести и жертви избира,
как обезсмисля то и бъднините ни,
как дръзко се изправя и парадира.

Часът,когато разкъсват ни съмнения,
когато сме обхванати от върло безсилие,
когато мъдростта изтлява само във мнения,
ето това е часът на бездуховно усилие.

Тогава реалността на този свят ни изумява,
прозирайки абсурда на нашето битие.
Това е часът,кога истински се проумява
стойността на всяко човешко житие.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Опит

Тъжен е опитът на многото грешки,
а душата-тя все тъй ранима остава
и във феерията на слабости човешки,
тя все намира сили да прощава.

Тъжно е,когато често от себе си липсваш
и все се връщаш от някакво скитане,
кога небрежно лицето си плисваш,
усещайки поредното в себе си питане.

Какво си ти-мишена житейска
или може би волна птица в небето,
с тръпчиво-горчива съдба плебейска,
с ладия пробита на живота в морето?

Но в деня,кога помъдрял се вглеждаш в свойто Аз
и виждаш,виждаш бръчките дълбоки във него,
виждаш свойте нови принципи и нова страст
и колко вече далечен си ти на своето его.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Съмненията

В истерията на отлитащия ден,
разкъсван от проблеми нерешени
попадам в омаята на чуден плен
и на мисли,сякаш предрешени.

Въпрос звучи ми във ушите,
не дава ми покой ни миг:
-Съмненията у вас как рушите
и как запазвате душевния си лик?

-Как руша съмненията свои?
Въпрос,идещ от подкорни дълбини
и срива в миг моите устои
и потапя ме в мрачни глъбини.

Защото често съмненията в нас
тровят живота ни най-безобразно
и не игнорираме ли техния глас,
те правят битието ни пусто и празно.

йерей Иван Илчев

Стандартен