Защо?

Дните на живота ми са кратки,
а тъй дълги нощите и в тишина.
Часовете с Тебе,Господи,тъй сладки,
а мисълта спокойна и пълна с ведрина.

И аз живея ги като във сън-
сън неземен,чуден,нереален,
в ушите ми се лее сладък звън,
а пътят ми е път сакрален.

И този път ме води къмто оня връх,
връх,наречен човешко съвършенство,
където съвестта с чудния си лъх
бавно обгръща те в блаженство.

От този връх ти ясно виждаш
серпентините на твоите дни,
от него също и провиждаш
слънцето във твойте бъднини.

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s