Съмненията

В истерията на отлитащия ден,
разкъсван от проблеми нерешени
попадам в омаята на чуден плен
и на мисли,сякаш предрешени.

Въпрос звучи ми във ушите,
не дава ми покой ни миг:
-Съмненията у вас как рушите
и как запазвате душевния си лик?

-Как руша съмненията свои?
Въпрос,идещ от подкорни дълбини
и срива в миг моите устои
и потапя ме в мрачни глъбини.

Защото често съмненията в нас
тровят живота ни най-безобразно
и не игнорираме ли техния глас,
те правят битието ни пусто и празно.

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандартен

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s