Опит

Тъжен е опитът на многото грешки,
а душата-тя все тъй ранима остава
и във феерията на слабости човешки,
тя все намира сили да прощава.

Тъжно е,когато често от себе си липсваш
и все се връщаш от някакво скитане,
кога небрежно лицето си плисваш,
усещайки поредното в себе си питане.

Какво си ти-мишена житейска
или може би волна птица в небето,
с тръпчиво-горчива съдба плебейска,
с ладия пробита на живота в морето?

Но в деня,кога помъдрял се вглеждаш в свойто Аз
и виждаш,виждаш бръчките дълбоки във него,
виждаш свойте нови принципи и нова страст
и колко вече далечен си ти на своето его.

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандартен

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s