Отчуждение

Колко хладни сме,безразлични и чужди,
далеч от съседи,дори и приятели,
не усещаме в себе си никакви нужди,
на духовни дувари сме върли ваятели.

Като ехидни се свиваме в своята същност,
наостряме бодли в конвулсии ядни
далеч от братска и сестринска общност.
Но в его-то свое сме толкоз изрядни!

Как крещи насилието във дните ни,
как купува съвести и жертви избира,
как обезсмисля то и бъднините ни,
как дръзко се изправя и парадира.

Часът,когато разкъсват ни съмнения,
когато сме обхванати от върло безсилие,
когато мъдростта изтлява само във мнения,
ето това е часът на бездуховно усилие.

Тогава реалността на този свят ни изумява,
прозирайки абсурда на нашето битие.
Това е часът,кога истински се проумява
стойността на всяко човешко житие.

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандартен

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s