Тихият кът

Необятен е копнежът ми по Тебе,
а Вярата ми е море без дъно,
в което се оглежда синьото небе
и носи звъна на свойто лоно.

В тишината на нощ безлунна,
опрял чело в студения под
моля се,Господи,за грешка безумна,
която ме прави на Теб антипод.

Чувал съм често някои да казват:
„Не се ли обичаш,то кой ще те обича!“
Думи,които достатъчно ясно показват
как се скверно слово изрича.

Да любиш само себе си!О,Небеса!
А къде е любовта ти към ближния?
Оная Любов,която върши чудеса
и която те свързва със Всевишния.

Оная Любов,която буди в тебе Надеждата,
оная Любов,която те води по правия Път,
оная Любов,която със сила зарежда те,
оная Любов,що сърцето ти прави тих кът!

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s