Тихият кът

Необятен е копнежът ми по Тебе,
а Вярата ми е море без дъно,
в което се оглежда синьото небе
и носи звъна на свойто лоно.

В тишината на нощ безлунна,
опрял чело в студения под
моля се,Господи,за грешка безумна,
която ме прави на Теб антипод.

Чувал съм често някои да казват:
„Не се ли обичаш,то кой ще те обича!“
Думи,които достатъчно ясно показват
как се скверно слово изрича.

Да любиш само себе си!О,Небеса!
А къде е любовта ти към ближния?
Оная Любов,която върши чудеса
и която те свързва със Всевишния.

Оная Любов,която буди в тебе Надеждата,
оная Любов,която те води по правия Път,
оная Любов,която със сила зарежда те,
оная Любов,що сърцето ти прави тих кът!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s